Джуконда

Роман в сегашно отвратително дълго продължаващо време. Всички прилики с лица и събития изобщо не са случайни. Ако някой не разпознава героите, да се обърне към доктор Николай Михайлов. Липсата на сложни думи се дължи на елементарните речников запас на героите, както и на автора за тях.

• Европейски съюз 2013г. Територията.

Джуконда Гърдева Бюстабанова не беше посещавала пластичен хирург през живота си и се косеше, че визията и се разминава на километри с модните тенденции. Плахо се пресегна и включи компютър, чиято рождена дата се губеше някъде в средата на началото на новото столетие. Компютърът скръцна, бръмна леко и се чу познатият звук на фирмата производител, все едно високоговорителят на централна гара преди да обявят пристигането на влака от Стара Загора, Чирпан, Ямбол. След което под четирите цвята на логото се изписа цифрата 2007. Джуконда хвърли притеснен поглед през рамо, да не би някой да я гледа. Тя и така потъваше в земята от срам от тази антика, но някак си все не успяваше да задели пари за супер слим лап топ с розова обложка обкована с диамантчета за който си мечтаеше от доста време. Представяше си как небрежно го изважда от гъзарската си чанта Луи Витон ( за Ермес не смееше и да мечтае, а за Бъркин дори не беше чувала), отваря го с елегантно движение и с отработено движение на пълна професионалистка пред възхитените погледи на стотина Иргени. Какво точно щеше да прави след като го отвори засега не мислеше. Може би щеше да си приказва с някой здравеняк като Иргена например, който щеше да и се обяснява в любоф и да я моли да се присъедини към него в пътуване до Истамбул на пазар или дори до аутлетът във Венеция. За самата Венеция беше ясно, че все някой ден, все някой Ирген ще я заведе и там тя, Джуконда, така да се каже на родна земя, все пак Леонардо беше италианец , да се люби за пръв път както не се е любила никога. Не, че не се беше любила досега. Любена беше, даже многократно и от различни търсачи на мимолетни удоволствия. Щеше да се люби като истинска звезда от порно филм. Натисна иконката на Фейсбук и зачака страницата да се зареди, което ставаше бавно. Забавното недоразумение около името и беше допуснато от неграмотен ямболски писар в родилният дом, където бе проплакала. Баща и Гърдю Бюстабанов ,казал Джоконда, а ямболията( нали е ут Ямбол) записал Джуконда. Гърдю дълго беше размишлявал как да даде силен начален старт на рожбата си и беше решил да бъде чрез името, поради липса на няколко милиона в зелено. Направи го тайно от майка и, която разбра за промяната в плана едва когато я записваха в детската градина и се наложи баща и да извади кръщелното от сейфа. Едва тогава и той самият разбра за правописа на Леонардовата Мона Лиза според ямболската граматика. Дотогава баща и викаше Джонка, съкратено -галено от Иванка, а майка и Ваня. Веднага щом разбра , че всъщност не е Иванка, а е някаква напълно непозната личност с чието присъствие щеше тепърва да свиква, майка и легна болна след разразилият се скандал, който приключи с нокаут в 12.45 централно европейско време пред детска градина „Сладкогласниче” за радостно, всеобщо одобрение на мъжкото население на Джулюница. Мъжкото население на Джулюница, което разбираше от нокаути, както от тушове и ипони, радостно адмирира Гърдю за десният прав който нанесе точно в лявото око на любимата си жена. Мигрена Бюстабанова се срина като вол под чука на касапин и остана легнала на ринга признавайки се за победена. Този удар по егото и, както и шамарът от подмолните действия на съпругът и я накараха да се скрие от светът. Едно е да те ошамарят в къщи на спокойствие и друго насред мегдана пред одобрителните погледи на цяло село. Едно е да си ближеш раните насаме в къщи и да се лекуваш с домашна ракийка и друго да останеш повалена, за да си спестиш добиването и ритниците пред всички. Милиционерът Фитю също одобрително гледаше сцената и обсъждаше с другите мъже замахът на Гърдю и точният му мерник. Това, че беше с униформа и пищов на кръста с нищо нямаше да и помогне ако се беше надигнала и продължила скандалът за името на нейната Иванка, име така изненадващо одобрено от страна на Гърдю преди години. А той през цялото време си имал план. Мигрена се закле да си отмъсти жестоко и за името на детето, и за десният прав пред всички, дори за грешката на писарят в родилният дом който я беше писал Мигрена , вместо Мирена, преди цели 24 години. Зададе си въпросът дали същият завзек не е записал и Джуконда така. Дали пък нямаше някакъв слухов дефект този общински служител? Така в селото имаше три Ибанки, две Йобанки, тринадесет Ебановци двама Путьовци и цели четири Влагимировци. Но Джуконда беше само една. Това вече на нищо не приличаше. Това, че на нея и казваха галено Меги, вместо Мигрена, беше знак на добра воля и от Гърдю и от другите, но как щяха да викат на свидната и щерка? Тя така и не успяваше да предположи. Тревогите я съсипваха и тя така и не се вдигна от постелята два месеца след случая. След като изтече доброволната и само изолация, Мигрена направи няколко плахи стъпки и успя да пресече двестата метра до магазина на Сийка и да купи хляб, сирене и домати, но подигравателният поглед който и хвърли Сийка я накара да разбере, че нищо не е забравено и още е в устата на хората. Следващите две три години периодично правеше опити да възстанови социалният си статус – но напразно. Веднага виждаше искрите смях в очите на съгражданите си и дори пътуването организирано от Гърдю до град Елена с цел извинение може би, а може би за да има и той какво да разправя в хоремага не помогнаха с нищо. Не помогна и боят който и хвърли Гърдю след това, насаме , с всички екстри. След опитите на Гърдю да я вкара в пътя още три пъти по същият начин, той вдигна ръце от нея и окончателно загуби интерес към нея, секс с нея, телевизионни сериали, отглеждане на Джуконда. Пиеше си кротко в кръчмата и си допиваше в къщи. В едно неделно утро , докато гледаше Гошко Любенов изведнъж Мигрена получи просветление как да го върне на всички и рязко се върна в настоящето с коварен план. Младата Джуконда вече караше 9 тата си година когато майка и изведнъж започна да проявява интерес към нея, да се интересува какво яде, къде спи, как е в училище , дори веднъж и вчеса косата. Тези неприсъщи за Мигрена дейности бяха забелязани от свекърва и Гицка Бюстабанова, която след известно време се поокопити, взе се в ръце и започна война по отвоюване на превзетите от Мигрена територии. Бащата на Гърдю, Ташо Бюстабанов се беше споминал на 42 години , както повечето мъже в селото от цироза, така че жените бяха калени в отглеждането на поколението със собствени сили. Баба Гицка, която гонеше вече 45 и все още имаше редовен месечен цикъл засега успешно се справяше с отглеждането на Джуконда, готвенето, завръщането от кръчмата на блудният и син и работата като общинска касиерка, която не беше кой знае колко. Само варенето на ракията и правенето на вино, засега Гърдю не и беше делегирал като правомощия, може би защото подозираше, че тя има пръст в смъртта на баща му. Смъртта на баща му беше една от неразгаданите мистерии и още се обсъждаше в кръчмата, където Ташо беше редовен клиент. Разговорите обикновено се водеха около това, че не е консумирал бог знае колко повече от другите си връстници, а ето виж още имаше доста живи сред тях . някои прехвърляха петдесет с лекота и почти не им личаха годинките. Дори дядо Курти който минаваше за местният столетник и гонеше 70 ясно се изказваше в тази посока. Черният дроб на дядо Курти будеше възхищение и завист сред по-младите. Вече не се раждаха такива мъже. Тайно няколко мъже наближаващи 50 се надяваха, всъщност той да е техен баща, както се мълвеше под сурдинка из кулоарите на местният парламент или магазинът на Сийка. На Сийка и се носеше славата на отровителка също както на Мария Медичи и се смяташе за лоша поличба да не си плащаш овреме версиите или да се заяждаш нещо с нея. Сийка беше 32 годишна вдовица и първият и случай с който се прочу беше със собственият и мъж- двуметров исполин, който изпиваше бакър вино на един дъх, без капка да потече отстрани. Самата възможност да пие по бакър вино на екс му даваше позицията на магазинер. Никой друг не си и помисляше да опита подобно геройство, въпреки че Сийка продаваше кило вино по 80ст. Как постигаше тази цена, беше друга мистерия, която местните алхимици не проумяваха. Носеха се слухове за цистерни с руски спирт за горене, някакви любовни триъгълници във винпром Карнобат, дори се намесваше четвъртото измерение и някакви извънземни продаваха огнената вода чрез местният си резидент Сийка. Пред магазинът на Сийка винаги имаше няколко души да дегустират различни субстанции и като жури в конкурс за красота възхваляваха последните успехи на родното винопроизводство или се изразяваха носталгично по предишни реколти. Бира почти никой не пиеше. Беше скъпа поне лев за бутилка 500 грама, а икономичните опаковки от 2 литра вървяха по 2.50. с литър винце за 80ст. населението добиваше настроение за по-малко от 5 минути , а за 5л имаше 10% отстъпка. Имаше някакви революционни брожения в населеното място, че Сийка продава метилов алкохол и сдружението на местните виноправци доказваше с ясни сметки на салфетките в кръчмата, че не е възможно да направиш литър вино за по- малко от 1.50 , камо ли да продаваш с печалба за 80 ст. Устите на малцинството бяха затваряни с обяснения, че завиждат , че не разбират от тия работи и да не си пъхат гагата където не им е работа , щото със Сийка шега не бива. То и сирене разправяха , че няма как да струва под 8лв за килограм и да е от мляко, ама виж ти Сийка го продаваше за 4. И нямаше грам палма, както се говореше в селото. Бай Курти от години пиеше само от Сийкиното вино и мезеше със сиренето и я го виж- на 70 щеше да стане след 5-6 години, а още не се даваше на младите на масата. Фактът бай Курти затваряше устата на всички. Факт. Нищо не можеш да кажеш. Вечер в кръчмата на Ебан Ибанов се събираше местната интелигенция и всеки който можеше да си позволи да пие чаша вино за 2лв. Обикновено в дните за получаване на пенсии, помощи за безработни и в редки случаи заплати оборотът се вдигаше до зашеметяващите 500 лв и се задържаше така около два дни, след което се сриваше до 150-170лв и се задържаше така до следващият месец. Наблюдателният Ебан Иванов водеше статистика понеже беше завършил търговската гимназия в Горна Оряховица, макар и с доста усилия и не малка помощ от вуйчо си Куньо Чекиджийски. Куньо беше издънка на известният род Механджийски , но някак си в кръщелното му се беше промъкнала фамилията с която беше известен сред целокупното население. Графиката която Ебан Ибанов чертаеше упорито с цел да прогнозира бъдещите печалби, които да инвестира изглеждаше като равнобедрен трапец с много широка основа и много тесен таван. С годините Ебан проумя , че графиката няма да заприлича на траекторията на изстрелваща се в космоса ракета, което изразено в парични потоци щеше да доведе до възможности за иновации, нововъведения, инвестиции и създаване на верига от заведения, която щеше да носи неговото име-„Пре Ебан”. Правописът на Ебан не му беше силна черта и беше една от причините Куньо да се оплаква от племенника си, за чието образование принесе десетки свидни жертви на олтара на просветата. Свински бутове, тенекии сирене и люта сливовица се изпаряваха като мъгла в лятно утро в ненаситните даскалски търбуси, които вечно къркореха от глад за насъщният и за просвета. Неколцината абитуриенти в елитната гимназия от Джулюница поддържаха живи телата на даскалите, а духовете си укрепваха с Джулюнска ракия, за да посрещнат със сълзи на облекчение постиженията на випускниците. Всяка година на 24 май те дружно си отдъхваха, че поредните абитуриенти са се научили да броят до 12 без да се запъват на повече от едно място и уверено ще започнат трудовият си живот като достойни хора. Ако изтрезнееха разбира се , защото след 1 май никой не очакваше от абитуриентите да идват трезви на училище. Този период от годината се считаше за особено важен за бъдещите шофьори на камиони, работници в селското стопанство, касиерки, бъдещи безработни и някакъв процент инвалиди които се създаваха точно по това време на годината с помощта на бащината двадесет годишна Астра, ферментирали плодови екстракти и внезапно препречили се дървета насред пътя. По същото време на годината разумните хора избягваха да напускат относителната сигурност на къщите си и оставяха естественият отбор да си свърши своето, защото проумяваха, че така е било и така ще бъде. На който не му харесваше имаше пред себе си страната на неограничените възможности, Европейският съюз, или островът на съкровищата, управляван от безсмъртната кралицата майка от незапомнени времена. Всеки който се престрашеше да извърви пътят на Голгота и да научи хиляда думи на чужд език, което незнайно защо не успяваше в училище, ставаше легенда. Лятното слънце прогаряше огромни дупки по асфалта за радост на политическа партия ГЕРБ( Граждани Ербап Рушветчии от Банкя), която от години люто им се заканваше преди избори да ги запълни до една, но успяваше да запълни временно единствено бездънното чекмедже на Вожда. Политическите спорове които се водеха между Герберите и Розите ухаеха на нужда от ибрик и парфюм дълго време след като ораторите които идваха да надъхват гласоподавателите се качваха запотени по мерцедесите си и отпътуваха със святкащи лампи нататък. Езикът на който ги агитираха, беше пълен с непознати думи, но пък Вожда си казваше, че е прост, така, че никой не се притесняваше, че и той е прост. Разбираха се Вождът и Народът. Народът разбираше кой милее за него и силните послания които му отправяше вожда по няколко пъти на ден , стигаха до сърцето му.

На джукондиният монитор се зареди фейсбука и тя засърфира. Първо посети страницата на Джулиана Глигани и захълца от завист при вида на необятните балони, едвам прикрити от бански с нормален размер. След това се съсредоточи върху устните в едър план и горестна въздишка се откърти от недрата на младата и още не убодена душа. Мегъзъ Каканашева си беше правила пилинг и сияеше на снимките – само зъби, силикон и чар. А Иргените им се лепяха като мухи на лайно намазано с мед. Мощни бицепси обгръщаха крехките снаги на най- красивите и желани моми в страната. Напърчени цици изпълваха погледа, а огромни нацупени сладки устни, обърнати наобратно като усти на шарани раздаваха целувки. Влаго Джизъса беше подхванал нова авантюра и позираше със сияйната си усмивка на човек комуто бог води за ръката в живота. Божигол полугол – само тестосрон, мускули, татуировки..... Джуконда усети, че се подмокря лекичко и прехвърли на страница за възрастни.

2. Вече не е като едно време. Сексът на работното място не е безопасен

Доктор Менчев натисна бутона ТЪРСИ в ГУГЛЕ, където беше написал на чист английски с лондонски акцент Plastic surgeon Turkey. На екранът за по- малко от половин секунда се заредиха 2 898 988 резултата. Доктор Менчев отвори първият отгоре. След около 2 минути се добра до информацията за цените и новостите, промоциите и условията за отдих в модерна клиника насред цъфнали лехички с инридише и мушкато, под клоните на трепетлики и палми, басейн, джакузи и всякакви други салтанати. Прехапа устни и рязко напусна страницата, като си напомни да я посети по- късно вече в ИНКОГНИТО, за да не може чистачката, която непрекъснато хващаше да му рови в нещата да види какви страници посещава. Влезе ослепителна медицинска сестра, плод на героичните му лични усилия с чудесно очертан от тясната престилка огромен бюст, дискретно подаващ се от щедро разтворената яка на минижуп престилка. Устни достатъчни за направата на 4 нормални джуки се открехнаха и доктор Менчев усети втвърдяване на отношението си към нежният пол при видът на сестрата която изпълняваше ролята по- скоро на секретарка на твореца и рекламно лице на клиниката.

-Желае ли докторът кафенце, водичка,.... едно малко може би?

- Не Гинче мерси, нищо не искам, излъга докторът. Някой да чака в чакалнята, не съм гледал графикът си още, излъга отново Менчев.

- Не докторе, нацупи устнички на кокошо дупе Гинка, Никой няма. Ама аз съм тук! Допълни тя закачливо –многозначително. Цели два часа има до обедната ми почивка добави тя, опря лакти на бюрото и леко се наведе към докторът, като разкри гледка към не много добре прикрият и от престилката невидим остатък от бюста, същевременно леко врътна ханш и отрони едва чута въздишка при което горно копче не издържа на поемането на въздух и издрънча в запотените очила на докторът.

Отношението на Менчев към жените се втвърди до степен на невъзможност за повече, по -бързо отколкото Гугъл зареждаше резултатите. Усети сухота в гърлото си и с мъка преглътна таралежът който внезапно заседна в гърлото му.

• Май и аз нямам много работа, -успя да прошепне той и протегна трепереща ръка към очилата си които се бяха разместили след бомбардировката с копчета- ще провериш ли чакалнята за всеки случай? Плахо направи последен опит да се спаси докторът.

Гинка се усмихна разбиращо, обърна се кръгом, направи две крачки по- посока вратата, спря, наведе се без да подгъва колене и вдигна копчето си от килима, с което доказа, че курсовете по йога за напреднали са си свършили работата. При крайната точка на навеждането, бедният доктор Менчев установи, че гинкината цепка му усмихва подканящо изпод въз късата престилка , едновременно с това установи и липсата на бельо , което да пречи на въпросната подканяща усмивка. Това прехвърли всяка колегиална етика, той прескочи бюрото и се хвърли с рев като бик върху наметалото на тореадор, сграбчи с две ръце огромните издутини, които услужливо изскочиха от тясната престилка а Гинка без да променя положението си – полу изправена се пресегна и ловко издърпа коланът на шефът си. Менчевото острие победоносно изскочи от омалелият слип, панталоните му лишени от задръжки се свлякоха докъм коленете като театрална завеса и в този сублимен момент врата се отвори и към тях се присъедини благоверната му съпруга. За миг доктор Менчев си представи, че тя ще се усмихне, ще размаха заканително- закачливо пръст и ще рече: Аха, почвате без мен, а? След което ще дръпне Гинка към себе си и ще и отпере три минутна целувка с език. Не би. Менчева извади телефон и след секунда вече снимаше сцената , която беше застинала статично, но изведнъж се раздвижи на бързи обороти. Гинка се обърна и му извъртя един як шамар , от което втърдяването на Менчев премина в обрив , докато напразно се опитваше да вдигне гащи и да заеме неутрално безучастна позиция . От шамарът очилата му отлетяха в неизвестна посока , така че му беше трудно да установи коя от двете задъхани жени в кабинета го нарече „мръсник”. Постепенно звънът в ушите от шамарът започна да затихва и пулсът му който беше стигнал 200 удара в минута се закроти на 199. Накрая успя да вдигне злополучните гащи и макар да не успя веднага да възвърне хладният си професионален вид се запъти към бюрото зад което седеше само преди някакви си 45 секунди. Добра се някак си до въртящият стол и се срина върху него все още задъхан, потен, не виждащ. Ръцете му намериха резервен чифт очила в горното чекмедже и слагайки ги успя да види вече ясно сцената на която досега изпълняваше главната роля. За секунда под съзнанието му създаде картина на три гърчещи се в екстаз тела, но цар разум се завърна на престолът си и той се опита да преглътне семейството таралежи , които неочаквано се бяха при сетили да посетят бодливият си роднина, който доктор Менчев с мъка, но успя да преглътне преди вече минута време. Гинка се опиваше да реши невъзможната задача с две копчета по- малко да закопчее оскъдна си драперия върху твърдият не желаещ да се прибере силикон, Виргиния Страхилова Менчева, която документираше събитията със смръзнала каменна усмивка, самотните му очила които го гледаха плахо от ъгъла и двете картини на неизвестен художник, които бяха неми свидетели на сцената. Един два таралежа си проправиха път през хранопроводът на доктор Менчев и започнаха да се поздравяват по роднински в стомахът му, който като защитна реакция се сви на топка и така бодлите на таралежите го пробиха на десетки места и той заприлича на свети Себастиян със стрелите.

• Да се успокоим – предложи нерешително Менчев с хриплив глас- предлагам да обсъдим ситуацията спокойно, като зрели хора. Добави той след 30 секундна пауза. На кого звъниш Върджи? Пребледнял попита той.

• На адвокат Менчо Педерменков естествено – отговори съвсем спокойно Виргиния

• Защо звъниш на адвокат Педерменков в такъв момент мила? Из модулира с кресчендо Менчев.

• Защото е най- добрият мили, иначе трябва да се обадя на погребална агенция мили- осведоми го жена му.

• Аз познавам един с погребална агенция – ненадейно се включи в разговора Гинка- много добър професионалист, непрекъснато ми казва, че ще направи за мен всичко за което се сетя и много неща за които не се сещам. Искате ли да му звънна?

• Госпожа Харабиева, говоря с жена си. Ще бъдете ли така добра да ни оставите насаме. Благодаря. Взе инициативата в свои ръце Менчев, а срязаната в средата на изречението Гинка се оттегли категорично не успяваща да прикрие непослушните си близнета все още носещи червени отпечатъци от жадните ръце на докторът. На вратата се сблъска с 20 годишната чистачка Дезире Десперадова, която имаше нужда от още известно количество корекции за да заприлича на Гинка, но и така покриваше 70% от критериите на доктор Менчев за хубава жена, също изваяна от изкусните му ръце. Дезире имаше задължението да почиства кабинета на доктора, коридора, чакалнята и тоалетната още 3 години за да изплати ъпдейта си и беше готова да подпише нов трудов договор за още 5 за останалите 30% които я деляха от съвършенството, и за които беше готова да легне под ножа веднага , което и я водеше в извън работно време в кабинета на този ваятел на божествени тела в този доста напрегнат за скулптора момент. Дезире не се беше сещала да провери цените в Турция, където можеше да получи екстрите си на една трета от цената на корифеят Менчев, но липсата на креативност, както беше записано в трудовото и досие от Байланд и още нещо, я бяха направили робиня за цели шест години на докторът. Алтернативата и можеше да бъде потребителски кредит за 10 000 евро за срок от 20 години с 24 % лихва, но щеше да има пълният пакет услуги които турските клиники предлагаха и бяха причина за западащият бизнес на Менчев и нему подобните, които не виждаха как биха могли да се изправят срещу мощните турски клиники, които обръщаха 8 лири за лев, а ако платиш в долари излизаше по девет лири за лев. Менчев от години проклинаше Раджеп и галопиращата инфлация в южната ни съседка, където прегърбени от пълни чанти с кашкавал сирене и какво ли не семейства се съгласяваха да чакат по 4 часа на митница, оборвайки максимата, че времето е пари, за да се сдобият с евтини благини. Дезире жадно изгледа победоносно стърчащите непокорни цицори на Гинка и ако имаше някакви съмнения в качеството на услугата и цената, те отлетяха на мигът при вида им. Въпреки видимо неподходящият момент Дезире почука на отворената врата и глуповато усмихната бодро рече:

• Добър ден докторе, може ли за минута?

• Не сега госпожа Десперадова, говоря с жена си отряза я високомерно Менчев.

• Влезте скъпа, тъкмо си тръгвах – врътна се Виргиния и излезе с бодра походка вдигнала победоносно телефонът си в ръка

•

3. Първи нокаут или ползите от влюбването

Ебан Ибанов си направи сутрешно кафе и разлисти статистическата таблица която попълваше ежедневно и извади миналогодишният лист за сравнение. Изведнъж подскочи като ужилен. На миналогодишният лист от същата дата се мъдреше трицифрена сума доста близка до 99.99. Днешната беше много близка до 77.77. Ебан не се замисли за повече от секунда какво точно означават цифрите в проценти намаление на оборота, а изтърча до магазина на Сийка за да закупи картончетата от играта 777 на Е-БЕТ на които Рикошета Бръшлянова позираше чисто гола, ако не се броеше рекламният надпис от който се виждаха само някои заоблености на самодивата, но устните обещаващи незабравими приключения се виждаха съвсем ясно, както и скулите, веждите и косите с екстеншъните. Дори маникюрът на Рикошета беше секси и Ебан съвсем реално си представи как дългите нокти обхващат добре избръснатите му топки, които той поддържаше гладки и готови за ласкавите устни на Рикошета, която вероятно веднага щеше да склони да поговори поне с него, ако беше редовен милионер от ранга на Ванко Патката, Баско Скелетът или Светлю Калмара. Пък от лаф на лаф...., не се знае дали няма да му се отвори парашутът. А цифрите 999.99 и 777.77 не значеха нищо друго, освен , че ще му се падне 1 000 000 без един лев от играта 777. Сийка седеше на щайга от мляко, върху която беше сложила парче шперплат и върху него възглавничка с народни мотиви. Пред себе си беше отворила компютър и следеше цените на фондовата борса в Лондон, в ляво от нея на друг компютър се виждаха рафтовете на магазина в разделен на четири екран. В дясно отворен несесер за първа нокто помощ с липсваща пила за нокти, която беше в дясната ръка на Сийка. Със силно развитото си периферно зрение Сийка забеляза изблещеният поглед на Ебан Иванов, втренчен в дългите и нокти, изрисувани със сложни мотиви, които си беше поръчала по интернет за 3,50лв и залепила сама. Сега оформяше ръбовете с пила. След няколко стотни от секундата, без да спира да следи камерите и курса на йената, Сийка забеляза и набъбващата мъжественост на Ебан. Макар да беше на 32 и вдовица вече пета година, Сийка не намираше време да започне връзка, а освен това не виждаше и с кого. Фактът, че Ебан го вдига само докато я гледа как си оправя ноктите я накара да се почувства за миг хубавица като някоя плеймейтка по която всички в града докато уж не виждаха списанието веднага си падаха, по – точно вдигаха. Отношението и към мъжката част от населението което клонеше по скоро към презрително, спадна до леко снизходително и без да вдига поглед от мониторът каза:

- А Банко, кажи кака?

Ебан преглътна шумно, без да може да откъсне поглед от ноктите на Сийка, които бяха досущ като на Рикошета Бръшлянова. Хладното усещане на ноктите и върху възпалената от бръсненето кожа на торбичките му с бели човечета се засили, той изстена глухо като болно от бронхит теле и разбра, че през целият си живот е бил влюбен в Сийка. За секунда лъстивият образ на Рикошета се появи отново пред очите му, ръцете и със съвършените маникюри хванаха рекламният надпис на който се облягаше и закриваше истинските и прелести . Надписът се нагъна на руло и Рикошета остана по евин костюм пред него. Ебан за секунда видя всичко за което беше копнял. После сцената се размаза и Сийка се материализира отново пред очите му, с всичките си маникюри, компютри и възглавнички. Ебан стоеше вперил поглед в ръцете на Сийка абсолютно забравил защо е дошъл, а предната част на долнището на анцугът му беше приела формата на свещеният връх Кайлас или палатка. Мълчанието в магазинът се проточи а учестеното дишане в крайна сметка накараха Сийка да отвърне поглед от монитора и за секунда да погледне подозрително към клиентът. Моментът беше достатъчен да изтърве покачването на доларът спрямо йената с 0.000012 цента с което тя стана с около 50 стотинки по-бедна, както и да забележи причудливите е форми на Ебановите гащи, както и несвестният му поглед забит в пилата и за нокти. Сийка не беше вчерашна и веднага се досети по симптоматиката, че младежът е употребил коктейл от психотропни вещества, и мозъкът му рисува някакви еротични картини. Това, че всеки ден получаваше уверения от кого ли не , че е най- красивата жена в града я беше направило циничка и само скептицизмът и можеше да се сравни с отвращението и от силният пол. Сийка се изправи бавно, остави пилата и се пресегна за бейзболната бухалка която държеше под ръка, при което гърдите и под елека се люшнаха и върнаха на място си. Ебан спря да диша от изненада. За първи път видя Сийка като жена. Погледът му се премести от ръцете които държаха бухалката към издутините под елека и той съкрушен разбра, че Сийка не носи сутиен. Сийка отвори уста да каже нещо, но не можа и той установи, че устните и са напълно прилични откъм дебелина. Все едно и беше обяснил всичко което почувства през последните 45 секунди, Ебан с въздишка протегна ръце и направи фатална крачка напред. Бейзболната бухалка срещна слепоочието му и съзнанието му отлетя да рисува е

еротични образи в друга вселена. Слиповете му поеха голяма част от течността която добре избръснатите му топки освободиха, а остатъкът проби през анцуга. Сийка се върна в първа позиция с бухалката и зачака втора атака, но такава не последва. Краката на Ебан се подгънаха, зениците му се разшириха а езикът му се обърна навътре. Падна с усмивка на екстаз върху рафта с перилните препарати и една опаковка интимен гел се изля точно на подходящо за целта място. Сийка почака няколко секунди за всеки случай, и след като подритна безжизненото тяло 2-3 пъти остави бухалката и набра Фитю милиционера. Докато чакаше сигнал отново хвърли поглед към младежът с мокрите гащи и установи, че не помръдва, което беше добре за него. Фитю явно се беше отсвирил някъде, защото не вдигаше и накрая операторът уведоми Сийка, че абонатът не отговаря. Третият поглед който Сийка хвърли на Ебан я притесни. Беше посинял и краката му изпълняваха някаква ситна ръченица , за която Сийка беше чела, че се нарича конвулсии. Въпреки, че изпитваше огромно желания да вземе бухалката и да запука недървеният момък отново, тя въздъхна и отвори устата му. Извади езикът който затваряше достъпът на въздух до белите дробове, опитно натисна с две ръце гръдният кош, запуши носът с ръка, с другата издърпа ченето надолу допря устни до устните на Ебан и вдъхна живот в дробовете му. Животът не се връщаше, така, че Сийка продължи сърдечен масаж и обдишване уста в уста. Вече започна да се паникьосва, когато усети ръка върху задните си части, друга зад врата си и изведнъж се озова по гръб на пода, затисната от бясно целуващият я Ебан Иванов. В този момент врата се отвори и вътре нахлу Фитю с пищов в ръка , а предупредителният изстрел в тавана който възпроизведе, сложи край на Ебановите целувки, на които Сийка като, че ли започна да отвръща.

-Кво става! Ревна Фитю

Ебан Иванов смутено се за изправя, подаде ръка на Сийка да и помогне и на нея с изправянето, и едва тогава разбра колко го боли главата и как се върти таванът. Единствено знаеше, че обича. Силно , до гроб.

-Аз ......, започна той , но спря. Аз.... опита отново, но пак не му се получи. Аз .... дойдох да купя едно картонче за 777 , успя да смънка най- накрая той, а болката в главата от говоренето го накара да изохка. – Ето- каза той и за доказателство показа 2 лева които извади от джоба си.

Фитю, който беше планиран като Филю от мама си и татю си го изгледа странно и премести въпросителен поглед на Сийка който казваше- Какво да го правя?

Сийка се пресегна без да гледа и извади едно картонче от купчината

-Ето – каза тя и го подаде на Ебан. Той го взе, пъхна го в джоба си и подаде двата лева.

-Няма ли да го изтриеш? Попита Фитю

- После , каза влюбеният и излезе държейки се за главата.

4. Свети Нафърфорий се облажва

Бай ви Лойко Вождесов джиткаше с вярната си джипка из частната си страна, по пътищата които сам бе построил, със собствени средства и тепърва събираше в чекмеджето си в частната си резиденция за която всичките му поданици плащаха, нови средства, с които да дострои още няколко километра, които щяха да му осигурят място в пантеона на строителите на съвременна Клептокрациария редом до окъпаните му в народната любов предшественици. Лойко не беше откраднал през животът си нито една стотинка и можеше да се закълне за това пред Бог, ВАС, Европейските си партньори и американските посланици. За ЕВРО и Левове никога нищо не казваше. Както и за долари, кувейтски динари, наркотици, контрабанда, оръжие, търговия с влияние, и др незначителни далавери. Също така не обичаше да му припомнят за няколко убийства, чешки затвори, партийни книжки, определени служби и някакви банкерки, както и банки. Докато караше с двеста по магистралата мозъкът му автоматично отчиташе стопанските обекти по пътя в три категории:

• Мое е,

• Наше е ,

• това не знам дали е Мое, ще трябва да проверя.

Лойко караше с 200, като пренебрегваше собствените си правила да се кара със 140, защото бързаше. Трябваше да се прибере навреме в частната си резиденция , за да не кара другите трима от карето за белот да чакат. Патката, Марко Тотев и двамата архангели , щяха да го чакат , но точността беше най- важната черта на Лойко и той държеше всички да са точни с него. Понякога понаклецваше някоя съдийка или прокурорка, но само такива които не бяха точни, за да се доуточнят. Мисълта му се понесе към шишето с „Джак Изкормвача” на нощното му шкафче, към Мата Хари която чакаше гола и тръпнеща в леглото му. Аскетът натисна педала до дупка. Нещо изчатка, таблото светна и воланът се разтресе в петимните за благини ръце на Вождесов. Главата му срещна таванът, а задните му части се отлепиха от кожената седалка и се изпотиха обилно докато се връщаха . Кракът му намери спирачката и като в добрите стари времена, когато биеше подсечки в залата той закова Джипката на място след няколко пируета и двойни аксели по посока на движението на 4 сантиметра от канавката. Слезе и веднага видя квадратната джанта станала причина за якото му изпотяване. Лойко размаха пешовете на сакото си, за да се проветри, както правеше на стълбите на европарламентът и благодари на ангелът си пазител, който явно го беше предопределил за велики дела и затова го пазеше жив, дори по този пълен с рискове път, който носеше гръмкото име „Магистрала ”. Веднага на място даде обет да дари 1 милион държавни пари на най- близкият манастир и се зачуди къде ли се намира? В двете посоки не се виждаше никаква светлина , а последната табела която срещна беше преди доста време. Магистралата беше с общо 2 платна и по това разбра , че е в един от участъците които вече беше платил, но още не беше построил. Участъци като този бяха особено скъпи на Вождесов, затова събираше в шкафчето си всичко което му беше излишно, за да го вложи пак в тези участъци. Многократно вече беше платил тези участъци и щеше да ги плати пак и пак, защото плащаше сам на себе си. Много хора не разбираха терзанията през които преминаваше докато плащаше отново и отново една и съща работа, сърцето го болеше да дава напразно пари на вятъра, но после сърцето му се отпускаше след като си припомнеше, че парите ще се върнат в чекмеджето и ще може да плати още веднъж нещо. Това се наричаше „Кръгова икономика”. Кръговата икономика беше утвърдена в конституцията на Клептокрациария и се бранеше от верните стожери на закона в Гешефтурата. Гешефтурата беше изобретение на Цацартурата,която се пренесе в Гъба Комби а по-предишният водач на учреждението, Вождесов именуваше Братиньо, синоним на Буратино, чийто нос порасвал ако лъжел. Носът на Братиньо опираше в облаците, но доктор Калъч Мозъков системно подрязваше носовете на приближените на Вождесов и собственият си, което болеше, но той търпеше заради каузата. Колкото по- големи бяха носовете, толкова по- високо се издигаха хората от кръгът около Вождесов. Най- дългоносите изпращаха в Европарламентът за особени заслуги, или туряха посланици в Испания.

Тъмнината се задълбочаваше , а джипката не се беше научила да си сменя сама гумите. Лойко вдигна телефонът с копчета, модел 2000 година и набра охраната си.

• Заповядай шефе –каза приглушен глас , а слушалката даде свободно

• Къде съм ? попита Лойко

• Еба ли му мамата шефе? Отвърна слушалката и пак даде свободно

• Как така еба ли му мамата бе. Нали трябва да ме пазите.

• Точно така шефе, само че днес искаше да си сам, защото щеше да ходиш да попълваш чекмеджето и не ти трябваше някой да ти свети! Информира го гласът.

• Да му еба мамата на чекмеджето, как можахте да ме оставите сам? Можехте да карате след мен и да се правите , че ви няма!

• Точно така правим шефе- няма ни!

• И как да му еба мамата да разбера къде съм?

• Ами няма как шефе. С тоя телефон дето го имаш няма как да разберем , че си „Магистралата” на 6 км от Джулюница!

• Как разбра къде съм да му еба мамата?

• Ами не съм, защото ме няма, и не говоря по телефона, защото съм в почивен ден и го оставих в караулката!

• Е как да му еба мамата говориш тогава? Недоумяваше Вождесов

• Ами от багажника –отговори гласът

• Ама там стои резервната гума! Ахна Лойко

• Вече не шефе отговори гласът- ако ми отвориш багажника ще изляза, добави.

Онемелият Лойко Вождесов отвори багажника, вдигна двата сака с евро и ги хвърли на задната седалка. После вдигна дъното на багажника и от там се подаде поомачкан охранител. Охранителят се разгъна постепенно до нормален размер, протегна се, разкърши рамене и направи един два шпагата. После застана на ръце и се разходи около колата. Когато приключи с огледа се изправи на крака и докладва:

• Мамата си е ебало шефе! Лоша работа. Дупката е била поне 30 см дълбока и поне 60 широка. Явен саботаж. Някой е копал дупки по асфалта.

• Инжинера от „Янков камък” ги поръча. Да може една от фирмите на Делю Деебелю да ги затрупа и да дялкаме 30/30/30 и 10 % да се свърши работата. –светна лицето на Лойко. После се натъжи- пак от моите пари трябва да дам за ремонта да му еба мамата.

• Нали държавата плаща шефе? Зачуди се охранителят

• Ами нали пак аз ги давам, от моите! Наблегна Лойко

• Е , ти си знаеш шефе, ама да ти кажа, по- добре да се бях возил отпред, отколкото да трябва да ти свалям резервната гума. Както и да го въртим , ще закъснееш за карето.

• Кво ши праим ? затюхка се Лойко. Отдели 2 минути за псувни, една да рита колата по тъпите гуми и още 2 за псувни. В този момент се зададоха фарове и Лойко бясно замаха с ръце. Колата се беше засилила с 140 според ограничението на пътя и улучи инженерният отвор с около 120км/ч, почти без спирачен път, както прецени Гардю, лойковият охранител, а той разбираше от тези неща. Ловко бутна Лойко в канавката и се хвърли след него, тъкмо навреме за да избегне изпълняващото сложна поредица от въртеливо постъпателни движения возило, с добавки на зиг- заги. Колата се спря в задната броня на джипката , задницата и се повдигна и с трясък падна, джипката се премести на 20 см напред и вирна задница от канавката на 20 сантиметра от примрелият Лойко.

• Шефе – обади се Гардю,- поне аварийните да беше пуснал, а?

В колата на новоприсъединилите се към купона електори се водеше люта словесна война.:

• Бре дам съ ни види – крещеше женски глас- казах ти да караш бавно ама не! Пишело 140, на ти 140! И ей на изтепа на.

• Стига мъ, ку ни беше ти да ми опяваш щях да я видя дупката и кат идноту нищу, да съм я заобиколил! И ни съм тъ утрепал щот щеши да млъкниш пуне веднъж без датъ шамаря.

Лойко се за изправя полека и тръгна да излиза от канавката, когато отново се зададоха фарове и той се хвърли да бяга към нивата отсрани . имаше чувството , че се намира в тъп виц, където е главен герой и разказвач едновременно. Фаровете ловко заобиколиха инженерният трап с около 50км/ч според Гардю, заобиколиха и следващият, който фаровете осветиха с още по- ниска скорост, и спряха до мястото на лойковото крушение. Включиха се аварийни светлини и се отвори врата. Подаде се крак, после цял човек. Човекът извади телефон и светна с фенерчето.

• Добре ли сте? Попита човекът пътниците от колата- нещо счупено?

• Ми кулата- отговори мъжът и попита жената – ти ко ма? Дубре ли си ма? Щом плямпаш значи нищо ти няма. Ма майкини нищо не казват , що ли? И се обърна към задната седалка. Там стоеше по- бяла от карарски мрамор баба Бюстабанова, хваната все още за разни неща по купето, като дръжки и чанти.- Майкини май хич ги нема. Глътнали са си граматиките. Мъ нищу , шса упраят. Амъ кулата май нище съ упрай вечик. Убава кула беши. Ку ни беши тоз тъп путьо спрял тука само с една гума щях да мина. Ей ся му ебах мамата- и скочи да търси шофьора на джипката, станала причина за несгодите на Ташо и Мигрена. Човекът с телефона премести поглед към джипката и скочи да възпира Ташо .

• Чакай, бе човек, дай по- спокойно, никой не е умрял, спокойно ще я оправиш колата.

• Кък съ упрая ве? С ко? Ежеше се Ташо, ся му ибах мамата на тоз миндил, заключи той.

Човекът с телефона хвана Ташо за ръката и му каза:

• Ами чакай малко, може да е пострадал и отвори вратата която беше най- близо. Първото нещо което видя, бяха два сака полу отворени и пълни с пачки евро, джипката не съдържаше хора, както установи вторият му поглед, третият също. Така, че се върна към саковете. Те си стояха там ни лук яли , ни лук мирисали. Човекът внимателно дръпна ципа и се увери , че и двата сака са пълни само с пари , веднага дръпна циповете обратно и излезе тъкмо навреме за да се изправи лице в лице с Гардю.

• Кво става брат – попита Гардю, нещо да не си загубил, че търсиш тука?

• Опитвам се да помогна, но виждам, че сте добре, което е много хубаво.

• Ами ако имаш една гума 20 цола много ще помогнеш

• Нямам, но мога да ви повикам пътна помощ- предложи човекът и попита телефонът си –Пътна помощ Търново?

• Никакви пътни помощи-сряза го Гардю, ще се оправим сами.

• Ами КАТ?

• Никакъв КАТ

• Ама как така? Никакъв? –попита човекът. Все пак е ПТП.

• Ще се разберем с колегата- подхвърли Гардю многозначително и се обърна към напиращият Ташо, удържан от Мигрена- нали „КОЛЕГА”

• Кат ти отперя два кютека, шта разбера аз тебе „КОЛЕГА” осведоми го за намеренията си Ташо, кво си ми за спирал насред пътя бе миндил такъв с тебе? Да си бех вече дома ку ни беше тъпата ти джипка.

От нивата се подаде главата на бай ви Лойко и се огледа за опасности от ляво и дясно, за всеки случай погледна зад гърба си и прекрачи канавката. Сакото му беше с залепнала по него маса с кафяв цвят и мирис, с рядка консистенция, понеже клептокрациарците често се отбиваха в канавките край пътя, вероятно защото само по перфектно охранявана държавна граница надписите тоалетна и WC бяха достатъчно големи да ги видят. Погледът му диво се въртеше от Ташо на човекът , към Гардю и към джипката. Бясно пресмяташе на ум какъв вой щяха да вдигнат някои хора, ако им попаднеше в ръцете тази иначе злободневна случка за Клептокрациария, в чийто химн авторът възпяваше земният рай и магистралите, сътворени от Лойко. Имаше обаче една малка част от населението, което не гласуваше за бай ви Лойко, а търсеше някакъв месия да го спаси от него, което беше невъзможно, защото бай ви Лойко не беше вчерашен и това , че в южната му съседка бяха турили ликът му на един древен роман, не значеше, че е прост. За секунда пистолет се появи в дясната му ръка и се насочи към Ташо, който забрави на мига цялата си войнственост и вдигна ръце. Лойко пресмяташе какво ще му струва да изтрепе всички присъстващи и да отпраши с непострадалата кола на внимателният човек, когато установи, че в колата имаше трима, плюс още двама в другата. Към сумата се прибави и един трактор с ярки светлини , който се приближи от нивата, още два фара се появиха и внимателно заобиколиха дупката. Под стъклото за обратно виждане, Лойко забеляза камера и тутакси прибра пищова, а на лицето му грейна ослепителна усмивка.

• Кво става земляци? Как сте? А живо здраво- и протегна ръка към шашнатият Ташо.

Тука нещо май сме се цункали, а ? подхвърли закачливо той. Нищо ши го упрайм за нула време. Гардьо, викай бурканите. И продължи да тръска ръката на Ташо докато другата , Ташо държеше за по сигурно вдигната високо в знак , че се предава. Така, така рече Лойко и смигна на Гардю, няма проблем, няма проблеми, никакви проблеми няма. С другата ръка захвана да тупа Ташо по гърба и се разтапяше в предразполагащи мазни усмивки. – ето сега ще попълним протоколчето с колегата, то аз съм виновен, разбира се, въпреки, че бях спрял, а той ме тресна отзаде, ама пък аварийните бях забравил да пусна, ето така ще направим даааааа- проточи той, докато масажираше рамото на Ташо и се опита да свали вдигнатата му ръка, но напразно. Тя веднага щръкваше нагоре и Ташо всячески показваше, че се предава.

• Ми да не задържаме хората тука, да си пътуват, както са тръгнали , а ние да си направим протоколчето и ще чакаме КАТ- заяви Лойко на излишните според него зяпачи.

• За бога братя, не тръгвайте – изстена Ташо, тоя шме утепа ако ви нема.

• Как така, бе човек, няма страшно- шашна се Лойко, какво говориш, кой шта трепе? И отново захвана да масажира рамото на Ташо, който потръпваше под тези милувки, като кон под ласките на непознат. Мозъкът на Лойко работеше със скоростта на 240 битов процесор и отхвърляше една по една възможностите да се изпари без да си цапа ръцете. Всички отиваха към задънена улица и той въздъхна, че ще трябва да се прости с част наличността на саковете , за да затвори устите на всички.

Гардю говореше с някого по телефона, Ташо стоеше с вдигнати ръце, Мигрена ни жива , ни умряла се беше подпряла на колата, когато се отвори задната врата и баба Гицка подаде предпазливо глава, като охлюв след гръмотевична буря. След секунда се отвори и другата врата и от там се подаде младата Джуконда по цикламени гащички които едвам покриваха половината от двете полукълба на това което Ташо наричаше „ГЪЗ” , други яка дупара. Следваше коремче в телесен цвят и бюстие в розово, което донякъде покриваше и подчертаваше съдържанието си, което макар и малко, не изглеждаше никак зле очертано, с твърди зърна изпъкващи през трикото в разрез с виждането на самата Джуконда, която си представяше как един ден това което и беше дала природата ще се умножи по 5 или дори по 8, а защо не и по 10. Екипчето завършваше с ботушки на висок ток в неопределено пайетен цвят.

В конституцията на клептокрациария беше записано с големи букви, че за ръководителят на държавата , за водачът към светлите бъднини, които всеки момент щяха да споходят населението и, но засега изчакваха по обясними от Вождесов причини, се полага титлата „Главен осеменител на републиката” , която съкратено се казваше НЕРЕЗ( Национален Еректорептирал Разгонен Ерген Заплодител). Титлата не се присъждаше туко –така и Вождесов си я беше заслужил и гласувал в Народното Събрание, където избягваше да стъпва, защото беше загуба на време, което можеше да оползотвори за далеч по- забавни деяния. Проекто закон предвиждаше всички девици от 45 до 51 кг с размери 80-90-80 от 14 до 21г. да минават първо през спалнята на Вожда с цел повишаване интелигентноста на бъдещите поколения. Засега проекто законът не беше влязъл на първо четене, защото Вождесов не можеше да реши дали да не включи и вече женените, съществуваше проблемът с етническите малцинства, и най- вече, все още се колебаеше дали да не включи в числото цялата държавната държавна администрация, полицията, армията и общинските служителки. Служителите все още бяха извън интересът му, но сериозно обмисляше нуждата от нещо по- сериозно по въпросът как да им покаже кой кара влакът, не просто като информация, а като факт. Или АКТ. В текстовете все още не беше изгладен въпросът , дали дамите трябваше да чакат на опашка пред спалнята на АСКЕТА, или той щеше да ги посещава по график, разработен от специална комисия, която щеше да провежда и кастингите. Не беше сигурен, дали не трябва да има специална алинея за тенисистките под 14 години и прокурорки и съдийки над 40. Елемент на приятна изненада обхвана бай ви Лойко от внезапното театрално появяване на Джуконда. На секундата забрави за карето и Мата Хари и цялото му същество пламна от желание да задоволи естествените си нужди с това младо, твърдо и явно неопитно същество. А и защитата на титлата НЕРЕЗ трябваше ежедневно да се утвърждава. Прииска му се веднага да я повали на капака на бащиният и таралясник и под възхитените погледи на пряката и рода и няколко родолюбци да я направи най- щастливата жена на света за около 52.33 секунди . Направи крачка напред напълно забравил за Ташо, Гардю, гумата зяпачите и протегна ръка към това неземно създание, чието лишаване от дрехи не би отнело и 10 секунди. Ерекцията му стана видима а очите му се впиха в твърдите зърна на Джукондините гърди, а след това се преместиха върху онази част от гащичките, които според него трябваше вече да са мокри от възможността отворила се пред нея, да бъде с най желаният ерген в републиката и неговите 130 кг предимно мускули. Някъде в далечината засвятка синя лампа и се за чу вой на сирена. Мисълта за саковете на задната седалка надви нагонът с 51 на 49 и той остави мисълта си да се върне в по- пипонестата му глава която трима папи бяха целували. След миг сцената се освети от фаровете на няколко милиционерски коли, движението в двете посоки беше затворено и Ташо най- накрая си отдъхна, че само ще го арестуват и ще полежи в следственият арест няколко месеца, докато се изяснява случаят, но можеше и да не го убият веднага, което си беше добра новина и той мислено отправи благодарност към свети Нафърфорий, който никога не улучвал това което целел, благодарение на непрестанната употреба на Джулюнска гроздовица. Покровител на пишман казанджиите защото не придирял и на загоряла пърцуца.

След около час Ташо вече си сипа водна чаша Джюлюнска гроздова, лично производство и я изпи на един дъх. После си наля втора и преди още да я беше преполовил твърдо реши да принесе в параклисът на св Нафърфорий туба от 5л от същият еликсир, който сега затопляше смръзналата му душа. ( свети Нафърфорий бил жандарм по царско време натоварен да изтребва партизани и се прочул с това, че не улучил нито един, макар същите често да му били на мушка, благодарение на Джулюнската гроздова, на която се приписват мистично - митични свойства. Канонизиран от сътрудникът на ДС патриарх Максим през 1974г. В чест на 30 години Един Народ, Една Църква и Комунизъм в едно)

4.Нова надежда

Доктор Менчев облизваше пресъхнали устни със сух език от което устните му ставаха като шкурка върху гласпапир. Сърцето му редеше траурният марш и стомахът му прободен наскоро от голямо семейство таралежи и още съвсем незаздравял беше подложен на нова атака от иначе така симпатичните в детските книжки бодливковци. Адвокат Педерменков въздъхна горестно и минимизира екранът на компютърът на който досега вървеше ъгълът на зрение на Виргиния Страхилова, която не желаеше повече да се нарича Менчева. Това, че адвокатът беше семеен познат на двамата го натъжаваше, но понеже беше адвокат си повтаряше, че трябва да защитава интересът на клиентът си от който той самият щеше да получи 10%, което според грубите му сметки възлизаше на около шест цифрена сума с поне единица в началото. Сърцето му кървеше за приятелят му с когото се познаваха от деца, но професионалната етика го задължаваше да направи всичко възможно за да не бъде постигнато примирие, каквото беше желанието на ответника Менчев. В хартата на адвокатската колегия бе записано със златни букви първото правило на адвоката, което гласеше: „Ако някоя от страните по някое дело е сгрешила, признава вината си и иска прошка и помирение, защото наистина чувства разкаяние, то същата е редно да бъде смазана в съда и одрана до кокал, докато изпадне в несъстоятелност и невъзможност да се брани повече, защото как иначе адвокатът ще вземе тлъстият си хонорар. Адвокат Ненков беше председател на адвокатската колегия в Мъдрата и съставител на текста, така, че с огромно съжаление отписа докторът от бъдещите си социални контакти. Някога Ненков някъде беше прочел древно римска фраза, че ако нямало адвокати, хората може би щели да се разбират по- добре помежду си, и години наред работи по въпросът, хората да не разбират това. Това беше и причината да въведе златното правило в обръщение, въпреки, че много адвокати бяха гледали „Непоносима Жестокост” с Джордж Клуни и Катрин Зита Джоунс. Сърцето на адвокатът кървеше за приятелят му и тупкаше радостно за клиента. Радостното тупкане се засили когато доктор Менчев удари на молби:

• Върджи, сгреших моля те не зачерквай любовта ни с лека ръка. Все пак нищо не се е случило нали. Може да се каже, че съм преглеждал пациентка! Моля те не намесвай адвокати, нищо добро няма да произлезе от това- гърчеше се Менчев, знаейки за скритата камера в офиса в Ненков от това, че и той се беше смял на записите които адвокатът пускаше на особено забавните моменти от кариерата му. Хайде да изпием по едно кафе някъде и да си поговорим спокойно, все пак имаме дете и аз те обичам , каквото и да мислиш. Не си представям животът си без теб, добави той съкрушено.

• Клиентът ми е категорично против – отсече Педрменков въпреки искрите на съжаление които проблеснаха в очите на Виргиния, и двете сълзи които напираха да капнат от очите и. – не обсъждаме помирение, нито споразумение. Тук си да получиш материалите по делото и да ти бъде връчен съдебният иск. Нищо повече. Не те съветвам да харчиш пари за скъп адвокат, защото и без това ще ти вземем всичко, така, че ще имаш и да дължиш. Направил съм всички законни стъпки в посока, да не похарчиш и лев от имуществото на клиентът ми , така че по-добре да се държиш мъжки. Не прави опити да плащаш с дебитна карта, не си мисли, че не знам за къщата в Гърция и офшорката която е регистрирана в Люксембург. Вече са под мое попечителство, докато съдът постанови прехвърлянето на клиентът ми съгласно предбрачният ви договор, където в глава 2 ал. 11 е записано, че в случай на изневяра, не изневерилата страна получава всичко.!

• Освен ако няма двойна изневяра-добави докторът смазан. А аз не знам за такава допълни той. А адвокатът ти няма да ти позволи да се помирим, защото адвокатската етика не го позволява. Същата етика му позволява да ти бъде адвокат, въпреки че ми се пише приятел, и в това няма никакъв парадокс защото това е записано в устава на адвокатската колегия, а текстовете написани със златни букви са дело на тук присъстващият адвокат. И това, че моето не е точно изневяра, защото не е имало полов акт, ще бъде оборено в съда, защото на филмчето снимано от подходящ ъгъл не се вижда.

• Абсолютно се вижда , че е полов акт – възрази Педерменков. Извади отново на екрана филмчето и го върна с едно движение в началото – ето тук шишът , метафорично казано пронизва пилешкото а тук се изнизва. Съвсем очевидно е. Дори ако искаш ще поръчам следствена експертиза но ти си пребивавал в Аркадия и го знаеш. С лъжите си не ще трогнеш никого., Заключи той.

• Не съм пребивавал в забранената страна- прошепна Менчев, но поне да бях, щях да разбера защо искаш да ме оставиш на улицата, детето ни без баща.. и

• Не забравяй за издръжката на детето, която няма да е малка предвид имотното ти състояние, което ще вземем разбира се , но преди това ще се гледа делото за издръжката , така , че си потърси доходна работа- вметна Ненков

• О да , как щях да забравя, е Върджи идваш ли с мен да си поговорим или оставаш тук с моят „приятел”

• Клиентът ми остава тук, за да уточним някои аспекти на договорът ни. Приятен ден, не ме оставяй да те задържам повече. Виргиния гледаше пред себе си и ако в сърцето и беше трепнало нещо то лицето и не го показа с нищо. Мисълта, че е само на 28 години и вече милионерка, както я уверяваше адвокатът и свободна да разполага с времето си и милионите както намери за добре, след като плати 10% адвокатска такса, я караха да задържи сълзите на съжаление към загубенякът , който дори си мислеше, че има дете.

Доктор Менчев провлече крака от асансьорът на луксозният адвокатски офис и с не виждащ поглед, смазан от вина, унижение, гняв се залута сред тесните улички на центъра. Напсува две проститутки които му предложиха да го направят най- щастливият мъж на земята, срита една дружелюбна котка и две недружелюбни кучета по пътят си и новината веднага обиколи социалните мрежи където го засипаха с хейтове и още преди да установи, че е седнал на пейка в парка, поне трима го посочиха с пръст и изгледаха злобно. Подобно на героят от „Престъпление и Наказание” се беше лутал и блъскал в стени и хора, беше очукал обувките си по неравностите на столичните тротоари, така активно ремонтирани непрекъснато, че през повечето време приличаха на „Разораната Целина” . Менчев си даде сметка, че трябва да е пресякъл поне няколко квартала сред които пазар, защото осъзна, че освен кучешки екскременти и липсващо парче кожа по обувките в ръка държеше връзка праз, които не помнеше да е купувал, а по панталоните му имаше брокат и червило. От известно време погледът му беше закован в надпис на табела, която висеше на витрина, витрината беше част от сграда и по масите и столовете, Менчев установи, че е ресторант. След неизвестно колко време прекарано във взиране в табелата смисълът на рекламата започна да достига до все още функциониращите мозъчни клетки на докторът със златните ръце произвел повечето от столичният елит. Сгушеното сред зеленината ресторантче с паркирана милиционерска кола отпред носеше странното име: „Осемте Драни Агнешки Главички” пред името се виждаше и снимка облещена вероятно агнешка главичка, но може да беше и овча, докторът не можеше да прецени , без да види кожата, а разбра, че снимката е привлякла професионалният му интерес, защото точно на такива гледки беше свикнал.

След като фокусира вече добре, прочете и останалият надпис по стъклото, написан с големи червени букви като всяка услуга която се предлагаше беше маркирана с отметка в квадратче:

V- връзки със Специализираната Клепторатура

V- връзки със Спецклептократиралият Съд

V- установяване на благоприятни обстоятелства за пред Съдът

V- организиране на свидетели с доказана биография за предоставяне на факти пред Съдът

V- организиране на протести и контра протести

V – приемане на подкупи за съда и Клепторатурата( само в КЕШ)

V- отстраняване на неудобни свидетели , съветване до посиняване или с опция за пълно изчезване.

V- много други, на достъпни цени, справки на място или на безплатен телефон 007007007 – търсете Бонд, Джеймс Бонд 1, 2 или 3

Доктор Менчев разтърка очи , но надписът остана, при по подробно вглеждане

Видя разни хора с делови вид да влизат и излизат от заведението , което изглежда изпълняваше повече функции от това да задоволява гладът на клиентите. Менчев се изправи с мъка, защото установи , че е седнал на прясно боядисана пейка в небесносин цвят и на всичко отгоре беше размазал образа на Вожда, който сега се беше отпечатал на гърбът му. В ден като днешният едва ли нещо можеше да развали още настроението на докторът, но след няколко мига, той забрави за боята отново привлечен от магическият надпис на витрината. Менчев направи няколко крачки към ресторантчето и напук на очакванията му то се приближи, вместо да се отдалечава. Следващите му крачки го приближиха още и още и той стигна до входът с оцъклената агнешка главичка без вече да си задава въпросът дали пък не е овча. Окото по което художникът съвсем успешно беше оставил малко козина и мигли му намигна съучастнически и той решително протегна ръка. Вратата се отвори от униформен милиционер който му отдаде чест и с жест му направи знак да върви навътре. Докторът направи две крачки навътре а зад него милиционерът отново козирува вече много енергично и с гордост в очите на бившият си началник сега Генерал, Вожд и баща за всички поданици в Републиката отпечатан на гърбът му и остана така докато Менчев не се скри от погледът му. В гардеробната две яки момчета млатеха с тръби 1.1/4 цола като че ли позната физиономия на журналист.

5. Втори Нокаут за един ден

Насред площада се виеше хоро от всички налични граждани на град Джулюница, водено от кметът, следван от общинските съветници и общинските служители, които бяха получили боен приказ да се явят незабавно в най- хубавите си дрехи пред заведението „ Пре Ебан”. Така баба Гицка Бюстабанова в официалният си анцуг, независимо от преживяната катастрофа преди час, държеше последната позиция на общинарите и веднага след нея следваха преките роднини на общинарите , после не преките с две думи целият град. Обявеното за чудотворно избавление на Вожда и семейство Бюстабанови, се беше превърнало във всенародно веселие спонтанно организирано от радостните жители. Ебан Ебанов който имаше сериозна цицина на главата и му се искаше тази вечер да си легне рано и да гледа звездите през прозореца търчеше като зайчето Бъни и изнасяше каси вино, наливаше бира и печеше кебапчета, които макар и замръзнали и леко сурови изчезваха за секунди в стомасите на електорите, които замезили , пиеха с още по- голяма охота и се хващаха на хорото след кратка почивка за презареждане на батериите. Понеже още не бяха намерили знаме с лика на Вожда и партията му, но такова вече пътуваше от централата в Търново, засега кметът размахваше една от тонколоните на Ебан. Вождесов седеше на импровизиран подиум сам, а Гардю стоеше прав зад него и не сваляше очи от джипката която стоеше леко изправена на колесар, познавайки бързината с която клептокрацианци биха ошетали всяко не добре заковано нещо. Бърз преглед на килерът на Ебан установи наличието на : тарелка кюфтета с 8 бр замразени кюфтета с високо 51% съдържание на месо от механично обезкостени кости и хрущяли, пакет карначета на същата фирма, луканка нарязана промо пакет, салам Камчия бомбичка- жълт етикет, сирене от 2,50лв, както и пакет фастъци с отдавна изтекъл срок на годност. От всичко това трябваше да приготви царско угощение за Лойко и да не спира за миг скарата, както му разпореди кметът и негов вуйчо Куньо Чекиджийски. Галейки нежно цицината на главата си в него промъкна смътното усещане, че няма да успее да изпълни нито едно от желанията на уйко си, а те всъщност имаха силата на заповеди, защото „Пре Ебан” беше сграда на общината, а символичният наем който плащаше Ебан изчисляван по някакви сложни амортизационни правила се равняваше на 1/3 от минималната работна заплата с ДДС годишно. Наемът се прихващаше по някакви сложни механизми от данъците които Ебан дължеше на държавата и помощите които получаваше по евро програми , след което се изваждаха отново амортизациите и общината му даваше 30 000.00 лв годишно за това, че стопанисва неин имот и го интегрира към европейските ценности и идеали съгласно регламент 69/69 от 32.13.2048г. Ебан получаваше тези пари в банкова сметка в Първа Интимна Банка от където ги теглеше в КЕШ и предаваше на Куньо, който му беше обяснил, че не са за него а са част от кръговата икономика, съответно ще ги предаде на когото трябва в окръжният град а от там в по тесният кръг и накрая ще стигнат до центъра на кръгът, който се намира някъде около Философия- столицата на Клептокрациария, която Куньо беше посещавал повече от 5 пъти , което от своя страна го правеше експерт по География, както и по Геополитика, Политикология, Естетика, Етика и др. Ебан набързо прехвърли в главата си няколко предавания на Афтър Шеф които беше гледал и се опита да състави меню за царско пиршество от наличните продукти, към които добави две глави лук, сушени чушки и буркан кисели краставички. Въпреки, че в училище често се надяваше на сляп късмет и зубреше определен урок, който се надяваше да му се падне, моментът изискваше по – висш начин на мислене и както винаги в такива случаи той набра телефонът на уйко си. След третото прозвъняване, разбра, че няма да получи отговор и се затича към хорото , за да осъществи пряк контакт с абоната, който явно не отговаряше поради непосредствената близост на тонколона от 140 вата. Хорото се виеше на четири обръча, както е прието да се играе клептокрациарско право хоро. В центърът на кръгът се намираше Куньо с тонколоната а около него се въртеше първият кръг на общинските служители вкопчени един в друг вперили поглед в Куньо като в господ, чакащи да отвърне на молитвите им. Вторият обръч от преки роднини , само смътно се досещаше какво става в центъра на кръгът , но щеше да брани до смърт първият обръч защото препитанието на всички тях зависеше от него. Третият обръч се виеше от непреките роднини, сватове, стринки, калековци, които все се надяваха да се доберат поне до вторият, но не биха пуснали никой навътре, за де не им заеме местата. Четвъртият обръч се състоеше от роднините на непреките роднини, призовани по стълбицата на шуробаджанащината, която поради ограниченият в количеството си народ на Клептокрациария, можеше да огрее всеки със слепият си късмет. Ограниченият брой клептокрацианци в голяма част изхранвани от живеещите в чужбина бегълци от управлението на Лойко , беше един от първите проблеми които Вождът беше решил да разреши посредством естествен прираст на населението , подпомаган от закона НЕРЕЗ. Виждайки рехавото хоро , Лойко разбираше нуждата час по- скоро законът да бъде до написан, макар и с пропуски , внесен и незабавно гласуван и обнародван в държавен вестник, така, че още преди да са изтекли 30 дни да влезе в сила. Тежката работа по изпълнението на законът не го плашеше, защото беше работлив по природа, а тази работа по тънката част му беше като естествените нужди. Вождът се славеше с редовни черва и простата за радост на целият народ, който въздъхваше с облекчение и умиление , когато разбереше, че Вождът се е изходил, а той го правеше редовно по всички телевизионни канали, радиа и социални мрежи. Вождът , често използваше устата си за да изходи умствените си напъни и те често имаха цвят и мирис сходен по органолептични показатели с редовното му, нормално изхождане. В правилата на хорото бе записано , всеки от кръговете в него да брани вътрешният до последна капка кръв, но се знаеше, че първите два са за парлама и ще се разпаднат при натиск. Така Ебан успя да се вклини през тях но във вторият обръч се натъкна на Ебан Иванов Трети, който беше първи братовчед на председателят на общинският съвет Путю Метров. Ебан Трети арендуваше всички общински земи с решение на общинският съвет и получаваше по 30 лева субсидия на декар , за да не прави нищо. Единственото нещо което правеше е да подписва всяка година в службата по земеделие и гори справка за наетите декари и да посочва културите засети на тях от кооперацията на Влагимир Василев, която допълнително му плащаше на ръка по още 30. Някога много отдавна, блажено почившият цар, беше дарувал общината с 1000 декара земи , за да не виси на врата на държавата, а да се изхранва от тях. При Лойко нямаше тънга – мънга и общината получаваше щедри средства за да може да ги върне в чекмеджето, след като му плати за някоя добре свършена работа по ремонти на покриви, улици, училища и всичко което се разваляше. Понеже всичко се разваляше отново, общината пак поръчваше и плащаше едно и също нещо почти всяка година. Вече 12 години, читалището и детската градина се санираха и пребоядисваха, така добиха доста интересен външен вид, защото естетическата комисия към министерството на ин хаус поръчките нямаше щатни служители и често наемаха на парче някой студент архитект в първи курс, за да им подпечата с печатът , който щеше да има някой ден проектите. Самите проекти Лойко възлагаше на охраната, която скучаеше докато той експериментираше с някои клаузи по законът НЕРЕЗ, пък и спестяваше доста народна пара. Ебан направи опит да се вклини в ляво, но Ебан трети го засече, мушна му един юмрук в корема и го изрита в чатала. В един и същи ден Ебан получи това, което Пепелянката с качулка получаваше за цяла боксова среща от 10 рунда, която винаги губеше, но пък винаги обещаваше следващият път , той да отупа противникът си. Третият кръг започна да гази вече падналият Ебан, защото нямаше нищо по- лесно от това да газиш някой паднал. Щяха да го направят и без да са чели устава на хорото в който пишеше, че всеки искащ да се вклини между кръговете с цел да разкъса обръчите, неминуемо ще падне и тогава-„ГАЗЕТЕ”, беше указано в него. Мачкайте и бъдете безпощадни, защото ако веднъж кръгът се скъса и прекъсне, и на вас ще ви се Ебе МАМАТА! С последни сили Ебан успя да се претърколи извън обсега на газещите и припълзя към стъпалата на ресторанта, където Лойко от подиумът си беше наблюдавал сцената с умиление и сега гръмко аплодираше танцуващите. Те от своя страна още повече за набиваха крак и оцъклиха озверени погледи. Вероятно щеше да има много подбити табани и пришки, както и мускулни трески, но всички знаеха, че не трябва да се пускат за нищо на света, ако им беше мил животът или поне насъщният. Клептокрацианската църква, която се издържаше от внос на цигари и алкохол, заради щедрите дарения на Лойко, го беше вписала още приживе за канонизиране, като се молеше моментът за това да се отложи безкрайно във времето. Засега само бяха променили текстът на Отче наш с:

Лойко Вожде наш, ти който си на бюрото със знамената

Да се свети името ти, да цъфти магнолията ти, да пребъде зайчарникът ти както в Европа, така и по светът,

Мазнинка насъщна дай ни днес и утре, и во веки веков

И прости ни греховете, макар ние да не бихме простили на длъжниците си

И защити съдии изпълнителите, прокурори и съдии , да са неподвластни на изкушение, освен от тебе.

А който не чува думата ти, да получи мъчително набиване на акъл изотзад. Амин.

Ебан успя да се дотътрузи до кухнята, където се срина в несвяст за втори път през този пълен със събития ден в иначе абсолютно заспалият град.

6. Възмездина Еврова

-Име?

- Неделчо Менчев

- Години?

-43

- професия?

- пластичен хирург

Семейно положение?

• Пред развод

• Имотно състояние?

• Повече от задоволително , но не за дълго

• ЕГН, БУЛСТАТ?

• 81хххххххххххххх/103ххххххххх

• По коя пътека желаете да тръгнете?

• Не разбрах въпросът- притесни се доктор Менчев

• Какво точно не разбирате? Искате свидетел, искате прокурор или съдия?

• Сега разбрах – отдъхна си Менчев- какво ще ме посъветвате

• Ние да не сме Червеният кръст? Тук не съветваме, тук се действа.

• Разбирам – примири се Менчев

• По коя пътека желаете да тръгнете?

• А нещо като ценоразписа от който да си избера дали имате?

• Моля? Очилатата на дамата която записваше на салфетка личните му данни паднаха до върха на обемистият и нос и се закрепиха на няколко микрона преди да паднат, а изуменият поглед над тях се заби в очите на Менчев и за пръв път от както беше седнал на масата, той беше погледнат. Докторът донякъде се обнадежди, че вече е събудил вниманието на събеседничката си, но в погледът и не срещна интерес или разбиране а само чиста омраза. Докторът затвори за миг очи и си представи съдебна зала пълна с народ , а съдията гледа филмчето от телефона на Виргиния на голям екран. Залата кънти от смях, мъжете са се понадървили от медицинските персонажи, жените го оглеждат с интерес, може би скоро ще го посетят в качеството си на желаещи да се подложат на идентични с тези на главната героиня корекции. Накрая смехът утихва, двама младежи изтичват набързо до тоалетната, съдийката намества очилата си и ТОГАВА НЕГОВИЯТ АДВОКАТ ВАДИ ФЛАШКА. Подава я на съдийката и сяда на мястото си. Озадачената съдийка вкарва Флашката в компютърът си и отваря мултимедийният файл. На големият екран се появява Виргиния Страхилова по евин костюм, който и стои безупречно, а шивачът загубил цистерна пот да извае тази форма липсва от разразилата се смесица от вакханалия и порно роман сред спортен клуб вероятно столичен, защото Виргиния беше известна с това, че откакто беше дошла от провинцията, не стъпваше обратно за нищо на света. Трудно е да се определи към кой точно клуб принадлежат спортистите, защото в момента екипите с цветовете на клуба, имената, номерата и другите отличителни белези, като спонсори и година на основаване се набиват на очи предимно с липсата си. Че са спортисти си личи по множеството татуировки, плочки по корема и това, че голотата им в непосредствена близост не ги притеснява изобщо. Виргиния минава през шпалир от вдигнати мечове гъвкава като пантера и ги докосва с ръце. Сцената придобива характер на забранен за непълнолетни филм и съдийката малко в забавен каданс дръпва флашката рискувайки да повреди устройството. Залата започва да диша отново, десетината жени от потенциални се превръщат в сигурни клиентки за докторът , още няколко мъже отскачат до тоалета. След още някое време съдийката накрая успява да притвори увисналата си мандибула поне наполовина. Доктор Менчев се завърна от страната на чудесата в тъжният реален свят , където чудеса вече не се случваха.

• Трябва ми свидетел, че е видял жена ми да прави секс с друг мъж преди повече от 7 дни. Издекламира той заключението си.

• Хм свидетел! Разкажете със свои думи случаят. Ще ви помоля накратко, след 30 минути съм на среща в Клепторатурата.

Менчев описа стегнато казусът си, както и обсесията си относно едно бъдеще в което ще трябва да започне от нула, пардон от нула минус издръжката и както благоволяваше да си представи на гол гъз с чифте пищови , бутафорни. Мъката му по вече загубеното богатство накара една едра сълза да се събере в краят на клепачът му и само резкият удар с длан по масата на събеседницата му и попречи да капне.

• Позор, да се оставите така да ви мачкат – кресна жената. –защо не дойдохте веднага? Сега сметките са запорирани, ще трябва да се влачим по агенцията за вписвания, да заличаваме да оправяме, гадост.

• Ами аз , смънка Менчев -не знаех за ВАС.

• В кой свят живеете, че не знаете за НАС? Тук всички ни знаят и се съобразяват с НАС. Над Всички е Еврото.

• Да да разбирам, разбира се , че ще платя в евро.

• Глупак – сряза го жената- в евро щял да плати. Ние и сами ще си вземем каквото ни се полага. Чупка.

• Ама как така. Какво ще стане? Какво да правя? Как ще се развият нещата? Менчев блуждаеше между надеждата и ужаса, че беше натиснал червен бутон върху огромна бомба на която с големи букви пишеше „ОПАСНОСТ”

• Ще се свържат с вас когато трябва да подписвате! Сряза го с ламариненият си глас жената.

• Какво да подписвам?

• Ще разбереш , сега чупката.

• Ама аз......

Зад гърбът му се материализира униформеният от гардеробната, хвана го внимателно за яката и дъното на панталоните, като внимаваше да не докосва образът отпечатан на гърбът му и докато мислено козируваше на образът и му се извини на глас , го изхвърли през прозорецът на вторият етаж право в отвореният боклукчийски казан удобно поставен на подходящо място от съвестните общински служители. Само след секунда по главата го удари и връзката праз, която незнайно как беше се появила у Менчев и той си я прибра на тръгване.

7. Първо трепване на Мъничкото сърце на Джуконда по Вожда. Или Джукондини вълнения.

Гърдю Бюстабанов беше известен с безумната си храброст, която се предаваше в поколението му от пра пра дядо му Бюстю, станал известен с това, че когато се заговорило за ходена на Шипка заедно с братушките, събрал кураж и казал, че като едното нищо отива и той, но юницата му започнала да се тели и нямало как. За всичките си 16 години на този свят се бил грижил неотлъчно за кравите и си разбирал от занаята. Знаете ги юниците, все нещо ще тръгне накриво. Ако била на второ или трето теле, щял да тръгне, но... докато се роди телето войната свършила и той отишъл чак до Велико Търново за да види руснаците. На едно място на мегдана били подпрени пушки и той след като ги разгледал взел една за спомен от пътешествието. В село казал. Че му я връчил лично генерал Гурко, за да има ако се наложи да въдворява ред в село, защото бил най- осеференият , зер чак в Търново бил ходил. След време се научил и да я зарежда и гърми във въздуха и станал редовен гост на всякакви веселби, сватби и други мероприятия като погребения например, където давал почетни салюти. Кратко било времето на неговата слава, защото се задавали разни обединения, войни и други събития. Тогавашните хора пишели история, за да има какво да четат потомците, да има върху какво да пуйчат историците , и най-вече да се препотяват седмокласниците. Летописци имало много. Гърдю решил да стане направо Пацифист и скрил пушката след като няколко пъти му намекнали, че от него се очаква да се запише доброволец в новата войска. Накрая няколко негови приятели го хванали и понеже още мислели с ориенталският мозък на турците му набили табаните. Скоро станал известен като Бюстю –Табанът , а поколението му Бюстабанови. Това е истината за фамилията Бюстабанов, а всичко друго което носещите я с гордост разправяха не е. Тези които били табаните на Бюстю ги изтрепали в Одрин, докато царчето разширявало територията на Княжеството и нямало как да кажат как Бюстю добавил Табанът към името си, така че официалната версия в семейството беше, че Бюстю утрепал с пушката няколко турци и ги закопал на един табан под земята. Фактът, че пушката се появила след турско време, някак си бил неудобен и така всички потомци знаеха, че дядо Бюстю Табанът е бил на Шипка, но понеже не бил като другите да се бие в гърдите и да иска привилегии и пенсия, угаснал през 1947 когато му взели кравите, телетата, магарето каруцата и каквото още имал за вземане с изключение на по съдраните му гащи, които дори и за втора употреба били трудни за възприемане. Не било много но му го взели. Изкарал голям късмет, че се споминал, защото настанали едни времена.... Синът му Ташо, като син на кулак, се превърнал в презрян парий и се преместил в близкият град, защото на село плащали по 4 стотинки за цял ден за копане с мотика, под зоркият поглед на председателя на ТКЗС то. Постепенно станал поклонник на свети Нафърфорий и през 1967 преминал в друго измерение заедно с още неколцина последователи на светеца, оставяйки невръстен син кръстен на дядо си Гърдю, млада невеста и известно количество версии. Шише от метиловият спирт чрез който жреците се прехвърлили в друго измерение още се пази в храмът, но никой не е посмял да го отвори до ден днешен. Върху шишето имаше нарисувани череп и кости, но знаем че това не спира никого, както е видно от рекламните материали върху кутиите от цигари. Просто настъпили по- добри времена и никога повече не се появил толкова голям дефицит, че да се наложи отварянето на шишето. Храмът на свети Нафърфорий се намираше в задният двор на Сийка, която му се падаше внучка по мъж и в момента в него се отслужваше молебен за здраве от казанджията Спиртю Варев в качеството му на свещено служител ,а бенефициентът на молитвата беше Гърдю Бюстабанов. Ритуалите които се изпълняваха по различни поводи, се ъпгрейдваха според нуждите на закъсалите, но бяха най- вече за здраве и затова започваха и завършваха с „НАЗДРАВЕ” даруваната 5 литрова туба беше на половина пълна или празна в зависимост от гледната точка на наблюдаващите и именно тази пълнота или празнота тревожеха съзнанията на присъстващите на службата. Според Гърдю някак мистериозно се беше изпарила част от субстанцията, а според Спиртю Варев нямаше нищо мистериозно освен това, че е пълна мистерия как Гърдю е налочил литър и половина и още стои не строполен на пода. За разликата от един литър Спиртю имаше съвсем ясна представа къде се е дянала. Докато все още можеше да артикулира макар и не много членоразделно той настоя Гърдю да разкаже още веднъж премеждията си от преди час и тридесет минути.

• КККККъй ся кък беши?

• С пщака ииииииии аммммм ааааааааз ъкъ. Пръъъъъъъъъъффф ххххх ааааааааа – поклати глава в израз на категорично отрицание Гърдю, което си беше фатална грешка и той най- накрая падна от пънчето на което балансираше макар и неуверено от известно време. Понеже езикът на който се говореше в храмът на светията в голяма степен е непознат на повечето лингвисти, ще си позволя стегнат симултанен превод с цел обективна истина и избягване на догадки от страна на незапознатите с фонетичните правила на изговор в храмът.

• С пищака щеше да ме гръмне, ама аз не трепнах, а го погледнах смело в очите и той като разбра, че не ме е страх го прибра и започна да ми се мазни като кучката на Йобанка Наденкова кога си проси джумерка.

• Брях дъ гу ееее. И ся ко?

• Ми ко, хуро игрйът. Дрем ми на ууууууу. Заключи Гърдю възродил смелостта на родата в себе си и поколения Бюстабанови се усмихнаха от другото измерение и се възгордяха с качественият си потомък. След което се опита да покаже как играят хоро, но не му се получи, защото беше седнал върху ушите си а те от своя страна затискаха сложната плетеница от ръце, крака, глави и още някакви крайници, които започваха да изглеждат на Гърдю не просто много на брой , но и странно. Спиртю не направи опит да разплита сложният възел от поне шест крака и десетина ръце, а се отпусна полека на пода, както често му се случваше и на работното място, което често водеше до загаряне на материала, и той с последни сили предупреди с вдигнат пръст да внимават с дървата, след което светецът го взе в обятията си и му показа един въртящ се таван на стая пълна догоре с бъчви с джулюнска превъзходна.

•

Мигрена Бюстабанова лежеше ничком пред иконата на Златка от Кич Брадърс Форевър и редеше следната молитва:

Златке ма, помагай, че такъв златен шанс веднъж в живота идва. Немой ма спре никой, ама ти бутни едно рамо, ако можеш и някоя добра дума кажи, и аз ще ти принеса на олтара злато колкото орех голямо. Даже колкото ябълка. Колкото кокосов орех, ама да му завъртиш яко главата. Той е готов, ама и ти помагай светице, пък каквото е писано.

Преди години, докато се влачеше от депресията( не че знаеше, че е депресия) след нокаутът в 12.45 пред детската градина Мигрена спря да съществува. Огледалото не отразяваше образът и физическите и показатели изчезнаха напълно. Нямаше кръвно, пулс, не дишаше, не ядеше съответно и не изхождаше. Чак когато видя как Гошко Влюбенов се чуди къде да си завре ръцете, само и само да не зададе някой неудобен въпрос на Вожда, разбра че ще стане отново човек когато Вожда и застане зад гърба. Тогава никой нямаше и да смее да се подхилква под сурдинка, а щяха да треперят пред нея и да търсят благоволението и. Понеже беше прехвърлила 30 си даде сметка, че едва ли Вожда ще я забележи, имаше и стрии по гърдите от раждането, някои гравитационни проблеми с бюста, а и преди да роди не минаваше за хубавица. Но имаше Джуконда. От този ден насетне, единствената и цел в живота беше да отгледа дъщеря си в унисон с естетичните и интелектуални нужди на Вожда. Посъбра информация от жълтата преса, звъня и на една далечна братовчедка във Философия, белким тя е чула нещо, но основно събираше информация от телевизионните канали, които 24 часа излъчваща вожда за щяло и нещяло. Много и помагаше и молитвата пред иконата на Златка от „Кич Брадърс”. Мигрена я обожестви, след като тя прави секс пред цяла Клептокрациария ( под чаршаф) и гордо пъчеше силикона си навсякъде. Бюстабановата булка вече заделяше по някой лев за бъдещият ъпдейт на Джуконда, предимно от нелегални продажби на мъжовата си ракия без неговото знание. Гърдю се възгордя със себе си, че е първенец по консумация в града и на всички разправяше как не му се опират кило и нещо на ден. Вече проучваше и клиниките където създаваха тези неземни създания. Още беше далеч от сумата, но Джуконда беше малка. Сега се риташе отзад ,че не беше ускорила нещата и ще представи на Вожда едно по скоро хилаво девойче с обриви вместо истински любеници, но пък скоростта с която Вожда опъна палатката и даваше надежда. Екстериорът на Джуконда явно допадаше на Вожда с простота си в облеклото и тренираният и предизвикателен поглед съчетан с облизване на устните на който Мигрена я обучаваше от години. Надяваше се Джуконда е понаучила някои по- завъртени креватни салтанати с които да плени завинаги Вожда, който макар и хитър, изглеждаше самотен и готов да падне в някой добре заложен капан. След като приключи молитвата, облече официалният си шушлек, обу остри бели обувки с 10 см ток с дантелени чорапки, даде знак на Джуконда да стиска палци и тръгна към подиумът изтъпанен на сред площада да продава дъщеря си срещу нещо което в Клепторатурата биха определили като „Търговия с влияние”. Джукондиното сърце подскачаше в ритъма на песента „Бяла роза” , след което смени ритъмът и затрепка на „Дърт козел млада върба лющеше”.

8. Някъде по кафявоморието се надига изненадващо миризлива вълна.

Рублю Копейкин беше израснал в бедно работническо семейство и сам със зъби, нокти и вталено костюмче си пробиваше път в живота. Вталеното костюмче всъщност беше останало от абитуриентската и той си го носеше от немай къде. За ново по мярка все още само мечтаеше, но пък докато студентстваше и докторуваше гладът го поддържаше нащрек, и му спести шкембе и паласки така характерни за повечето интелектуалци. Рублю не беше интелектуалец. Поне не беше от тези които творяха. Използваше умът си доколкото го имаше за да руши. Рано разбра, че диплома без връзки си е като хубава жена без добър фризьор и козметик, забита на село до печката. Затова започна да се усуква около разни шкембелии чичковци със завидни политически амбиции. Носеше кафета, куфари, караше колата, и постепенно се въздигна до кандидат член на оркестърът на „Момчетата на Кафявоморските девойки”. Още не свиреше и пета цигулка, но го забелязаха и ТрИМутри, забелязаха го и ВИСините, и накрая един румен Войвода го направи общински съветник. Докато съветваше общината, Рублю се прицели в мекото кресло на кмета подкрепен от „ Нас Червеното знаме Роди ни –тата та там”пак не успя но не се отказа. Заряза Шкембе Войвода и отиде да носи куфара на видният телевизионер с партизанското име „Козият Рог” , смени скоро коловоза и се закачи за извитите вежди на Набоден Сайдеров, и когато разбра, че няма да стане депутатин с 10 000 Евро заплата, кола и апартамент във Философия + 50 000 евро за гласуване на закон, а такива се приемаха по 100 на година, той се отчая за момент, но както вече споменах го бяха забелязали всички. За една вечер смени изцяло умственото си обзавеждане и стана почитател на востчните имперски ценности и срещу поста на доживотен генерал губернатор на 15 тата република се закле да продаде Клептокрациария на Плашимир Илич Путьонкин. Първият транш рубли дойде съвсем навреме за да запуши пробойната от настигналите за прилична диктаторска къща 700 000 партийна субсидия, които Рублю ошамари в бързината. С него Рублю купи де що имаше за продаване криминали, събра данните на 400 човека сред които и вече покойници, 86 в чужбина и 108 не подозиращи хаховци, които бяха позволили някой да им щракне личната карта и основа дори според законите на Клептокрациария незаконна политическа партия в най-старата Клептокрациарска столица. Понеже не беше много творческа личност , прояви фантазия и я кръсти на известен кафявоморски квартал „Израждане” в който беше живял допреди да се нанесе в къщата за 700 000, понеже партийната субсидия беше само толкова. Вазелин Магарешки който също беше горд представител на Кафявоморските мисловни титани се почеса отзад и ниско долу, където беше разположен центърът му за мислене и реши да обърше един шамар на келемето, което му мътеше водата и му крадеше съгражданите . Вазелин също беше продал на зелено Клептокрациария на другарят Путьонкин, при съвсем същите условия плюс империя от хапчита и биндзин. Това, че Рублю си тикаше гагата там от където и той цоцаше изобщо не му харесваше, затова звънна 2-3 телефона тук там и зачака. Скоро от клепторатурата се размърдаха и на Рублю за малко да му хвръкне главата и да заличат незаконната партия, но той ловко извъртя нещата и се продаде и на кръжеца който въртеше ресторант „Осемте драни агнешки главички” с благословията на посланик Митюфранова. Вазелин с изненада разбра, че не Рублю, а него ще вкарват в затвора за 4 години, въпреки, че си беше написал домашното в Клепторатурата и всичко беше ОК. Тръбата която оцветяваше в кафяво иначе черното море, започна да изплува полека от дъното на канала, където си стоеше уж закопана от двама съветски водолази срещу възнаграждение от 5 000 000.00 лева без ДДС. Вазелин разбра по миризмата, че това е вятърът на промяната който задуха във врата му студен сибирски студ.

Ебан Портев дойде в Кафявоморската столица изпратен от восточната дружинка за обмен на кадри по линия на организираната престъпност . От момче за всичко на Красин стана Сол додук на Борчо Павловски, но след като Борчо се пренесе в другото измерение на крилете на червената птица, Ебан го туриха кмет на Кафявоморието. Докато кметуваше мина от лека на още по лека дрога, която го караше да рита камериерките в хотелите. Изпълняваше точно каквото му казваха чичковците които го бяха турили и не правеше никакви проблеми, освен когато му свършеше вълшебният прашец. Вълшебният прашец никога не свършваше, защото Кафявоморието беше една вълшебна страна извън времето и пространството, където нещата се случваха като в забавен каданс и населението благославяше Вождесов, който след като дойде на власт си стисна ръцете с местните каратисти, борци, кикбоксьори, закъсали предприемачи и им даде автономност на управлението срещу само 50% от печалбата, която за последната десетдневка на месеца се спотайваше в джипката върху колесара насред площада в Джулюница. Последната дестдневка беше средна хубост и вътре имаше освен евро кратък опис на дейностите и дарителите и нещо което до моментът не се беше случвало. Те общо взето изглеждаха така:

• От Великан Желев 1 720 000.00 Евро с благодарност по обществена поръчка номер 1 –Пътят

• От Дидко и Бацко 500 000.00 евро от благородните труженички на нежният фронт

• От Писан и Шаро 1 000 000.00 по кувейтската линия за хапченца

• От Лели ГЕРБ 320.00 Евро събрани от касичките с по 20 стотинки и уедрени в Първа Интимна Банка

• От Аки 3 500 000.00 от вълшебен прашец и златната локва

• 1 000 000.00 от клептократурски подкупи ( където Вождесов прибираше само 25 %, защото имаше много хора по веригата)

• 5 рубли от Рублю Копейкин

Именно последното доброволно дарение от 5 рубли щеше да привлече вниманието на Вождесов но сега той седеше вперил тревожен поглед в рехавото хоро което започваше вече да се разпада, когато с надути сирени на площада спря милиционерска кола и от нея изскочиха Готвач, физкултурник -Знаменосец със знаме, жена с къща за 1 200 000.00 евро и заплата от 3000.00 лева с телефон в ръка, Мисирка.

9. доктор Менчев неочаквано намира добрина, там където най-малко е очаквал.

Доктор Менчев се провлече из целият град с връзката праз под мишница, образът на Вождесов на гърба, за който не знаеше, нахапаната обувка и миризмата на казан за боклук, която беше придобил по време на краткият си но пълен с впечатления престой в общинската собственост. Кабинетът му се ширеше тих и очакващ като клептокрацианец очакващ месия да му оправи живота. На сред бюрото му стърчеше наградата „Златният Скалпел” който си беше заслужил със златните си ръце. Златните ръце на доктор Менчев издаваха странна миризма и той влезе в личната си баня. Там под недоловимите да момента звуци на душ се забелязваше голо женско тяло с дребни несъвършенства, които докторът веднага професионално изчисли на около 20 000 лв за корекцията. Тялото се сепна от неговото влизане и като нимфа изненадана по време на баня, Дезире Десперадова се уви с неговият пешкир.

• Извинявай, не знаех че си тук – каза Менчев, без да сваля професионален поглед от Дезире. –Знаеш ли, ако повдигна съвсем леко и уголемя бюстът, както и да намаля леко талията заедно с двете стрии от пубертета( Менчев вече държеше пешкира в едната си ръка , а с другата повдигаше и очертаваше) ще се получи съвсем, съвсем прилична картина- каза в заключение той.

• Правете с мен всичко което пожелаете докторе –прошепна свенливо Дезире. – Изцяло съм на ваше разположение.

Професионалните инстинкти на Менчев се включиха на пълни обороти при оферта да прави всичко , без значение колко струва. Такива клиенти идваха рядко , но пък издържаха клиниката в умерен лукс от дълго време. Доколко докторът не беше на себе си да не разбере, че говори на жена, без пукната пара в джоба си пролича и по това, че каза:

• елате в офисът ми утре, ще го обсъдим!

• Ама докторе, ние сме там!

• Къде там?

• В офисът

• Така ли- изненада се Менчев. А! ти кога влезе? Защо си гола? Досега къде беше?- Дезире реши да играе Ва банк и да си каже всичко

• Ами аз тук живея докторе.

• Как така живееш тук? Нямаш ли си къща?

• Имам, в Джулюница –уточни младата чистачка. На баща ми де. Не е моя, но мога да живея там ако искам.

• Ама чакай сега. Искаш да кажеш, че живееш тук? В моят офис? Къпеш се в моята баня? И се бършеш с моите пешкири?

• Пера ги, какво толкова- нищо им няма! Пък и така съм под ръка винаги да си свърша работата-наведе глава Дезире.

• Е ако ги переш няма проблем - омекна Менчев у когото думата пране изведнъж провидял каква полза би имал от една жена под ръка, при положение, че някой трябваше да се грижи за него.

• Обаче има един проблем! Каза той- както знаеш се развеждам и смятах да поостана тук докато се понаредят нещата.

• Ами докторе , аз изобщо няма да ви преча. Мога да спя на фотьойла –примоли се Дезире.

• А досега къде спеше?

• Ами тук на дивана, той е разтегателен ако не знаете. Ползвам го и за гардероб.

• И откога така?

• Ами от 795 дни. Отбелязвам си ги в дневника. Ето вижте – и измъкна от шкафчето зад гърбът си дебела тетрадка с твърди корици. Изуменият Менчев отвори тетрадката и погледът му зашари между редовете

Ден 783 .Днес докторът е особено отнесен. Изобщо не ме забелязва, но той и иначе не ме забелязва. Исках да му кажа, че съм готова да остана още 5 години, за да ме направи толкова красива, че да му харесам и да погледне на мен като на жена. Но той е обсебен от онази кучка Виргиния, която му кичи рога из целият град и онзи ден във фитнеса пак един показваше порно клипчета които правил с нея, а докторът само се претрепва с работа. Гинка е решила да го развесели малко , че е много смарангясан, а аз съм готова да и простя защото може би той ще се почувства по добре. Във фитнеса онзи разправяше, че кучката му казала, че от месеци не му е давала да я докосва. Горкият доктор.

Менчев изтърва тетрадката, която здравата го удари с твърдите корици по кутрето на левият крак, но той не обърна внимание на болката. Ударът в сърцето беше стократно по- силен. Той полека приседна на пода в банята. Дезире внимателно взе тетрадката и я остави настрани. После приседна до доктора и го погали по главата. Той не мърдаше, така че тя го взе в обятията си и притисна главата му към гърдите си , които макар и несъвършени криеха добро и чувствително сърце, което кой знае защо беше трепнало точно по този мъж, който не беше нито здравеняк с огромни бицепси, нито първа младост. После разпъна дивана, постла му чисти чаршафи и го сложи да си легне, а тя се сви на фотьойла.

10. В повествованието се намесва Мисирия Велева

Мисирия Велева намести невярващо очилата висящи на кокетна верижка на носа си, докосна няколко пъти с две ръце едрите букли , така характерни за прическата и, подръпна надолу полата. Оправи сакото и се огледа в малко огледалце, за не би да се яви пред Лойко Вождесов в неопрятен вид. Мисирия не вярваше на очите си, че намира Вождът на нацията на подиум сред селски площад, с изправен зад гърбът му охранител замислено наблюдаващ клептокрацианско право хоро, което се разпадна при тяхното театрално появяване с надути сирени и святкащи лампи. Само след секунда на площада изскочи и втора кола с буркан, след нея още една. Ошашавените танцьори се защураха насам натам, един двама им прегазиха краката, на трима им се спукаха ребрата когато тълпата хукна да се спасява, една баба загубила бастунът си лазеше по плочките които вълнообразно и се съпротивляваха в резултат на последните ремонти от експертите на Шиши, които извършваха всички общински поръчки.

Паниката се засили когато Куньо с пълен глас призова да не се страхуват, и че нямало нищо страшно. Това окончателно убеди всички, че ако не си плюят на петите тутакси, все нещо ще си изпатят, защото винаги когато им обещаваха, че ще ги оправят, вече инстинктивно си приготвяха вазелин, защото така и така ги оправяха, поне болеше по- малко. Пък и законът НЕРЕЗ макар и още не влязъл на първо четене беше широко дискутиран сред медии и хора. Точно така дядо Вазов описваше поведението на Клептокрацианците при викът :”Арнаутиииии”. В случаят викът беше извикан от Вождесов и звучеше по скоро като: Арнааутковаааааа, но генетичната памет на клептокрацианците се включи и те побягнаха кой на където види. Площадът опустя и в средата остана само Куньо с тонколоната и заместникът му Ебан Трети, който още продължаваше да вдига крака и да прикляква. Бабата със загубеният бастун почти беше изпълзяла до краят на площада, когато някой, вероятно син или внук , я метна на гръб и отпраши на северо запад. Лойко се беше изправил и вдигнал ръце да успокои хората, но липсваха няколко кордона жандармерия, които да му помогнат и той се зачуди дали да не ги извика, за да извадят хората от мазетата им и да ги докарат, за да продължат празненството. Музиката продължаваше да ехти от тон колоната в ръцете на Куньо, който се чудеше къде да се дене. Не смееше да се приближи до Слънцето което грееше на подиума, не смееше и да избяга като другите, макар вътрешният му глас да го подканяше от известно време изключително настойчиво. Физкултурникът притича до него и изтръгна кабела с което музиката спря. Сред внезапната тишина в която святкащите лампи на милиционерските коли изглеждаха още по- зловещо на площадът излезе Мигрена Бюстабанова , която вървеше на пръсти, за да не и се заклещят токчетата в разместените плочки. Мигрена вървеше направо към подиумът , без да поглежда встрани и видът и на екстремист камикадзе накара Гардю да извади пищов и да го насочи към нея, като едновременно прогърмя в ухото на Лойко: Стой на Място че та свитвам!

Мигрена се закова учудена и след известно колебание вдигна ръце. Гардю се приближи, опипа я навсякъде за скрити оръжия, след което погледна Лойко въпросително. Той също го гледаше въпросително и Гардю претърси още веднъж Мигрена, този път още по- обстойно, разкопча и сутиена и извади памука от обувките сложен там да не и убиват, че бяха нови и малко големи. Лойко благосклонно и махна да се приближи. Мигрена пристъпи в сакралното пространство за което беше се молила на олтара на Златка светицата – идол, с усещането което повечето религиозни хора описват като страх и страст. Анцугът и се беше поразместил от претърсването, на гърбът и сутиенът който Гардю не закопча след претърсването образуваше странна гънка, като пречупени крила на ангел, но все пак тя изглеждаше перфектно в собствените си очи със секси дантелените чорапки и обувките на висок ток, които бяха важен атрибут в прогнозата за времето , както и курвенското излъчване което водещите някак си задължително усвояваха, докато мъжкото население на Клептокрация очакваше всяка сутрин със свалени гащи появяването им на екран. Тя направи още две стъпки в посока обектът на мечтите си , както беше тренирала много пъти, имитирайки Надалка Трюфелова, препъна се в някаква плочка, залитна и беше подхваната от ловкият Лойко, който макар и бивш, си оставаше спортистът с най- бързите рефлекси в държавата.

• Ох , изстена Мигрена, за малко да падна! И подбели страстен поглед заслепена от сиянието и силната миризма на разгонен пръч която се излъчваше от вожда след неколкократните приливи на адреналин и лазенето в канавките в последните няколко часа.

• Еее няма страшно- успокои я успокоителят на цяла нация , която с малки (маргинални) изключения вярваше , че е най- умната, най- добре живеещата и с най- добрите пътища в Европа и не само. – я седни тука- Изцепко дай стол за дамата ревна Лойко.

Физкултурникът се затича към заведението на Ебан и тичайки прочете два –три пъти табелата” Пре Ебан” която гордо присвяткваше във вече сериозно напредналата вечер. Зачуди се дали няма някой строеж на дупка от който да си купи някой апартамент на 1/10 от цената, но най високата сграда беше тази на общината, така че вече беше я купил но табелата все пак го караше да се чувства някак странно пророчески. Влетя в заведението, където Ебан тъкмо се свестяваше от срещата си с хорото и набираше сили да се изправи. Изцепко Изцепков му изрита един як шут в главата, защото реши, че е някой враг, когото вече са пребили в партийната централа, както си му беше редът и сега се надига отново да вреди на делото и като някой дебел журналист да задава неудобни въпроси. Грабна един стол и изтича на площада. Ебан за трети път през този ден загуби няколко минути от спомените си. Сийка която неволно стана свидетел ням свидетел на сцената докато носеше две туби по двайсет литра вино които Куньо беше заръчал към заведението ги остави внимателно и изчака Изцепко да излезе, след което провери старателно здравният статус на Ебан и понеже разбираше не по- малко от Мигрена от лечение на крошета, прави десни и наритвания, което в краткият и но пълен с екшън семеен живот бе научила. Взе главата на Ебан и я обърна настрани, провери дали дихателните му пътища са чисти и зачака събуждането му седнала на пода до него. Ебан имаше съвсем спокойно излъчване, което лишеното му от страсти лице правеше красиво. Сийка погали майчински косата му и се подсмихна на цицината която лично беше образувала. Сърцето и се изпълни с нежност към този индивид, който незнайно как успя да развълнува сърцето и пълно с некрасиви мисли по адрес на мъжкият пол и тя целуна спящите устни на Ебан.

Физкултурникът Изцепко се мазнеше на Вождесов и предлагаше стол на Мигрена да седне. Мисирия Велева записваше в диктофонът си прес съобщение озаглавено: всенародно веселие в Джулюница. Около 19 ч. Днес на Пътят Философия – Кафявоморие в участъка на новоизградените от любимата ни партия под ръководството на любимият ни Вожд участъци, недобросъвестен участник в движението е причинил катастрофа с автомобил управляван перфектно от г-н Лойко Вождесов. Само ловкоста придобита на политическата сцена и затвърдена в кулоарите на европейският парламент , където Вождесов е всепризнат лидер са помогнали на г-н Вождесов да овладее положението и се е разминал без телесни повреди, както и причинителят на произшествието. Както беше установено от независими експерти, техническа неизправност на автомобилът на нарушителя е причина за ПТП . водачът е бил в рамките на допустимото количество 2,9 промила алкохол в кръвта при допустими 3 и се е движел според ограничението със 140 км в част , което е възможно, само и единствено у нас и в другата напреднала държава - Германия, благодарение на невероятно високото качество на изпълнение на пътното строителство, което Вождесов лично контролира. Автомобилът на виновният за ПТП водач е иззет от органите на Клепторатурата за допълнителни експертизи и окончателно доказване на вината. След инцидентът , Вождесов е оказал първа помощ на пострадалите и с помощта на медицински хеликоптер ги е превозил до правителствена болница в Грозенец, където пожелали анонимност от скромност експерти са им направили животоспасяващи операции. След успешните манипулации, отново с хеликоптер този път на ВВС са били върнати от героят Лойко Вождесов по родните им места, където добрината му не е останала незабелязана и населението в 98.7% симпатизанти на партията на Вождесов са организирали посрещане което спонтанно е прераснало в празник за града. На площада се вият хора и се вдигат наздравици за Вождесов, защото хората с очите си виждат, че толкова загрижен за тях баща никога няма да намерят, и фактът , че не са го загубили в някаква нелепа случка от войната, по пътищата, която Лойко ще спечели рано или късно с високото качество на магистралите, които строи, предизвиква радостни усмивки по отрудените лица на работливите Клептокрациарци. Отразил безспорните факти: Мисириа Велева.

След което го шерна до всички а именно всички медии, които бяха собственост на Вождесов и дружката му Шиши. И с чувството за изпълнен дълг избърса запотените стъкла на очилата си и оправи отново буклите. Огледа се да види дали стихоплетката Ивка няма да изскочи от някъде и радостна, че я е изпреварила, сложи най-мазната усмивка съчетаваща, свинска мас, говежда лой овче сало и грес, полети със зехтин екстра върджин от 125 Евро за 700 грама и се приближи към подиумът. Там Мигрена вече беше настанена на стол до Вождесов и отпиваше на ситни глътки джулюнски еликсир от чашата на Лойко, която той щедро и предостави, защото Ебан не се виждаше никакъв да и донесе. Самият Лойко мъжествено разкрачен на столът с едната ръка върху коляното а другата около раменете на Мигрена, загрижено слушаше душевните страдания на една майка, дошла да предложи доброволно дъщеря си на олтара на финансовата независимост. Мисириа започна да чува приглушените слова и да кима одобрително с глава.

• Тя от малка ти се възхищава. Не че сега е голяма, но от малка да знаеш. Мисирка отчете , че двамата са вече на ти, което при простодушният Лойко беше въпрос на минута. Така разбра, че е изтървала встъплението. – много иска да ти покаже стаята си и да и подпишеш лексикона- завърши Мигрена и гаврътна остатъка на екс очите и се насълзиха и окончателно убедиха Лойко в искреността си.

• Да вървим – отсече той и направи знак на Гардю да не сваля очи от колата. После се размисли и каза, я само да си взема багажа от колата и се върна скоро с двата сака, които по ръбчетата издаваха съдържанието си, но пък тук бяха все свои хора. Натовариха се по колите с ъс святкащите буркани и след минута спирачки изскърцаха пред вратника на Бюстабанови. Мигрена отвори широко вратата и щом Лойко влезе я захлопна под носа на Мисирка, Арна и Изцепко. Гардю с двата сака вървеше напред. Баба Гицка примря и се строполи на миндерлъка , когато видя Вождесов да влиза. В главата и препускаха като подивели коне страхово неврозни хаотични мисли, представи си как като в сериалите които следеше с примряло сърце Лойко отново вади пищова и този път ги изпозастрелва, а Гардю се смее истерично и после запалва къщата.

• Мигрена и из шътка и отвори стаята на Джуконда. На стената в цял ръст се виждаше Вождесов в униформа на латино генерал с фуражка Версаче и катинарче да докосва закачливо козирката, докато отдава снизходителна почит на почитателите си. На по –малък плакат от пред последните избори , се виждаше бащинският му образ с вече посивяло катинарче, а на съвсем малко календарче, което раздаваха на населението безплатно се виждаше Вождът по футболен екип на собственият си футболен отбор където изпълняваше ролята на собственик, мениджър, център нападател и съдия. Лойко разбра, че е сред наистина верни почитатели и се отпусна съвсем:

• - е значи искаш да ти подпиша лексикона? Дай го тука –бащински нареди той. Мигрена кимна и Джуконда която беше сменила екипчето с подобно и се беше изкъпала старателно се приближи и полека повдигна потничето до под гърдите, от които показа само малка част. И му подаде червен маркер. Накъде – попита Лойко, чието мъжество вече напираше нетърпеливо в гащите?

• - на тъй каза Джуконда и прекара ръка през гърдите си.

• На потника ли ? задъхваше се Лойко

• А не на потника, отдолу

• Ама той ще ми пречи

• Ами махни го –нахакано му каза Джуконда и се облиза сладострастно. Лойко не чака втора покана, а хвана потничето и го изсули през вдигнатите ръце на девойчето. После хвана решително маркера и посегна треперещ към твърдата плът.

• Не с този маркер – изкиска се Джуконда и пак се облиза похотливо. За момент Лойко забацна, защото не беше от много схватливите и както сам определено си казваше никак не беше сложен. Но това младо курве определено го впечатли. Извади другият маркер, който от много време копнееше да напише една кратка увертюра със заглавие „дълбоко, дълбоко, дълбоко слезни”

• Уау ахна Джуконда ма той много голям! И дебел! Къде ли ще ме погъделичкаш с тази щафета Шефе? Зачуди се Джуконда на глас, макар и не издавайки разочарованието си от видните факти. Младата Джуконда беше понатрупала сериозен опит със селските ергени и знаеше, че трябва да се удивли от чрезмерният орган. Това винаги действаше безотказно и Лойко се хвърли с рев да разписва където завари лексикончето на Джуконда. Мигрена снима около 30 секунди и точно преди лойковата физиономия да предвести биенето на камбаните увеличи екранът и хвана Вождът в наистина паметен кадър. Стаята се изпълни с малки каракачански кутрета, които скимтяха силно а движенията на Лойко се забавиха и постепенно затихната в една запъхтяна доволна въздишка. Джуконда изквича като заклано прасе заби нокти в косматият гръб впи зъби в рамото и се затресе в най-театралният екстаз който Вождесов беше виждал през животът си. Един напорист сперматозоид пое по фалопиевата тръба и проби една узряла яйцеклетка. Джуконда разбра, че вече никога повече няма да бъде тази която беше допреди 2 минути. Вождесов разбра, че се е влюбил. Мигрена разбра и двете и прибра телефонът в джоба на анцуга. Изцепко Изцепков поглади масивният си нос и си записа нещо в тефтерче. Мисирия Велева говореше нещо на диктофонът си и се чуваха думи , като спонтанен, любящ и други характерни за изказът и. Баба Гицка имаше нужда от валидол и бета блокер за сваляне на кръвното , но засега Гардю не допускаше никой да мърда от стаята. Мизансценът се раздвижи от внасянето на тленните останки на Гърдю от жрецът Спиртю Варев. Баба Гицка изстена при видът на единственият си син и се притече на помощ на Спиртю, който сам имаше нужда от подкрепа, но се подкрепяше върху Гърдю, който нямаше нищо против. Някак си бяха успели къде по звездите, къде по разни топографски забележителности, но най- вече по инстинкт да улучат вярната посока, закриляни от свети Нафърфорий. Полежиха Гърдю на миндерлъка, а баба Гицка му направи компрес за главата и затича за зелева чорба, която си беше изпитано средство за лекуване на подобни на клинична смърт състояния, така характерни за населението на Клептокрация. Гърдю с неподражаем жест някак си гушна единият сак с пачките на Лойко и се опита да го изнасили, макар и само мисловно, защото физически му беше невъзможно. Гардю хвана едната дръжка и задърпа, но Гърдю се беше вкопчил в другата и с екстаз се опитваше да си свали гащите с другата ръка докато обясняваше агггггггггррррраааааааааахххххххххаааааааааааааааууууууу което пак си позволявам симултанен превод, защото дори физкултурникът и Мисирка не успяха да разберат нищо и единствен Спиртю разбра казаното, но той беше друга порода човек, и непрекъснатото общуване с хора на градус, го беше направило експерт в превода:

• Ще ми се дърпаш а? чакай да ти светна едно в муцуната, да видиш как ще ми се опъваш – последвано от доста сочна псувня, която повествованието ни няма нужда да цитира, защото всички клептокрацианци знаят и много повече от тези които Гърдю в пиянските си брътвежи употреби. Гардю продължи да дърпа още по- здраво , но Гърдю се беше залепил като кърлеж за сака и опитният бодигард хвана ръката на Гърдю и започна да я извива за да пусне. Отнякъде на Гърдю му дойде сила и той дръпна силно към себе си обектът на сексуалните му домогвания, който издаде звук на скъсан плат и го обсипа с пачки от по 500 евро и накрая кюлче злато го хлопна по главата и той съвсем се разсърди на съпротивата, хвана Гардю за задните части и се опита да осъществи полов акт. Мисията му беше обречена в зародиш на провал, защото за да правиш секс е необходимо поне част от телосложението да бъде освободена от дрехи, а и двамата бяха все още с всички необходими за добре облечен мъж съставки. Мисирия Велева дискретно се покашля и някак си почти невидимо прибра две пачки под костюмчето. Изцепко се почеса по носа и се хвърли да помага на Гардю, но Спиртю който беше дълбоко справедлив човек и разбираше естествените нужди у хората, макар и да не одобряваше еднополовите връзки скочи на страната на Гърдю, за да му даде равен шанс в задоволяване на плътските желания. Баба Гицка се материализира на вратата с тенджерка зелева чорба в ръцете, която изтърва и за кой ли път днес се хвана за сърцето, което вече наистина не издържаше на напрежението, а сега някакъв хайванин биеше и душеше свидното и чедо. Вземането на тенджерката и стоварването и върху главата на Гардю беше естествен ход от нейна страна, а самият Гардю, който подцени още от самото начало Гърдю се отпусна послушен за неговите апетити. Арна Уткова документираше с телефон случващото се с надеждата да пусне отделни подбрани кадри утре на ТВ канала на партията със заглавие „между управници и управлявани цари пълна хармония”. Изцепко не срещаше сериозна съпротива от Спиртю, но той упорито се изправяше като кукла неваляшка и отново се вкопчваше в него. Гърдю прецени, че обектът на домогванията му най-накрая е склонил да му се отдаде без повече бой и загуби интерес към първоначалният си замисъл. ГРРРРРРРРРууууааааааааааам каза той и този път и баба Гицка разбра, че иска да яде и пие.

• Не ти ли омръзна тая пукница бре, занарежда тя. Няма да изкараш и колкото баща си с това пусто пиене. Айде да си лягаш вече нахока го тя.

• Ииииииииииииии ку т аааааааааа ффффффаннна щтиииииии мммммаааааааааата закани и се Гърдю и размаха укорително пръст към сервитьорката която в неговите представи му отказваше поръчка. Вратата се отвори отново и влезе Вождесов. Кратък поглед към миндера му разкри цялата несъстоятелност на това да не си вълк единак. Знаеше си, че материалът от който е направен всеки Клептокрацианец е калпав, с изключение на неговият. Не можеше да повери нищо на никой. Затова и му се налагаше сам да си носи саковете, сам да договаря работеща кръгова икономика и сам да пише законът НЕРЕЗ, защото юристите нещо щяха да оплескат. Арна Уткова се правеше, че нищо не вижда и стоеше с гръб към миндера и нещо си ровеше в чантата, Изцепко подобно на пехливанин се бореше с хлъзгавият Спиртю, а Мисирия Велева беше изчезнала. Гърдю най- накрая беше успял да си свали гащите и сега главата на Гардю почиваше в скутът му а той нежно го галеше по нея и одобрително го окуражаваше с жест и дума да започва. Пачките се бяха разпилели по целият миндер и Джуконда която влезе след Вождесов радостно плесна сръце и ги заразхвърля във всички посоки.

Децата обичат да се забавляват, каза си Вождесов и огледа теренът. Фактът, че управлява цяла държава съвсем сам го накара светкавично да измисли план за действие.

• Слагай всичко в един чувал, момето в колата с мене и да тръгваме. Каза той на всички присъстващи, като не уточни кой какво точно да свърши и кое е всичко. Така обичаше да действа. Който трябваше , все щеше да се задейства. Така управляваше и държавата на парче, ето защо всичко работеше чудесно и без планиране. Когато има проблем има и решение. Когато се появеше проблем се появяваше и неговото решение. Хвана Джуконда с една ръка, в другата взе здравият сак и въпреки явното и нежелание на девойчето спре да си играе с пачките я поведе навън. Мигрена изтича и напълни тенджерката от зелева чорба с вода, която лисна пред двойката за сполука и добър път, разнесе се смесена миризма, която дълго време не можеше да се отмие от коридора. На прага Вождесов размисли и спря. Върна се, което накара Мигрена да изтръпне, че не беше на хубаво да се връщаш от вратата, отлепи един як юмрук на Спиртю, който най – накрая пусна Изцепко с когото продължаваха да се лигавят, събра пачките, сложи ги в кошчето за дърва на баба Гицка, пъхна и една пачка в ръката, друга даде на Мигрена и сложи пръст на устните си. Когато излизаше от миндера долетя ликуващият глас на Гърдю –ИДЕ, ИДЕЕЕЕЕЕЕЕ.

11. Някъде в регентската къща Прас Хилядоименов Гешефтов започва нов живот.

Инструментът на Господ Прас Гешефтов реши да започне нова страница и да се отърве от скучното си сиво ежедневие. Господ имаше нужда от инструмент, защото не обичаше сам да вади кестени от огъня. Да пише 10 000 страници абсолютно скучна проза без никакви факти си беше къртовски труд, макар и литературната награда – Пръв сред Първите Клептопрокурци да си струваше. На първо място реши да прочете Достоевски, защото новото му положение изискваше да говори умно. После се насочи към други четива, защото се сети, че ако стане по- умен от Вождесов, ще му хвръкне главата и така този благороден порив да издигне интелектуалното си ниво умря съвсем навреме, преди да успее да му навлече неприятности. Набеляза за четене Наказателният кодекс на Клептокрациария, както и Конституцията. Кодексът му се видя въз дебел, а Конституцията безсмислено четиво, защото той беше над тези неща и можеше сам да определя кое е ПРАВО. Правото беше на негова страна. Нямаше смисъл да започва на стари години да учи право, след като и Бог беше на негова страна. Че бог беше на негова страна си беше ясно. Защо иначе щяха да го изберат за Пръв? Още един благороден порив отлетя и той реши, че всъщност е човек на делото и няма нужда от четене за да стане най- популярният громител на престъпността в историята на Клептокрация, народът да закача образът му в домовете си, а учрежденията да се надпреварват да кичат ликът му на най- видните места до тези на Левски и Ботев, които ако бяха живи, щяха да взимат пример от него. Можеше направо да започне с действията. Вдигна глава към 14 те служители които от известно време чакаха разпорежданията на новият си шеф, който беше приобщил Регентската къща към себе си. Понеже не можеше да си я прехвърли нотариално, я беше изчезнал от някакви списъци, и сега всички тези 14 човека се бяха превърнали в прислуга на Първият. Да си Пръв си имаше само положителни страни. Никой от редицата не смееше да мръдне, дори готвачът с ясното съзнание, че бобът оставен на котлона вече 45 мин без надзор най- вероятно ще загори. 7 от 14те бяха агенти на Вождесов под прикритие, 9 от 14 бяха агенти на Шиши под прикритие и 14 от 14 те се отчитаха на молитвеното килимче при Инжинера от Янков камък в поза партер, докато същият съзерцаваше одобрително високо вдигнатите им бутове. Гешефтов задържа изпитателен поглед на първият в редицата. Зачуди се защо е първи? Първи беше той! Така, че стана от диванчето и се нареди най от дясно. Сега вече си личеше кой командва. Четиринайсетте гледаха безмълвно пред себе си. След известно време на Гешефтов му омръзна да стои неподвижно прав и се почеса по ухото. После се почеса и по задника, накрая и по шкембето. Редицата не помръдна. Гешефтов погледна на ляво и се опита да установи визуален контакт с човека до себе си , но той упорито и тъпо гледаше пред себе си. Гешефтов реши да разчупи напрегнатото мълчание с някой виц за себе си за да покаже чувство за хумор. Не сети за нито един, защото още не бяха измислени. Прочисти гърлото си и нареди:

• Който иска да участва в разгромяването на престъпността крачка напред – и я направи.

Всички други останаха по местата си. Гешефтов си знаеше , че не може да им се вярва. Излезе от стаята с бързи стъпки и едвам не се сблъска със заместника си Бобо Чейнджа.

• А тъкмо тебе търсех

• Благоволете – намаза дебела филия Бобо- какво ще заповядате?

• Тия всичките за 72 часа в ареста. Организирана престъпна Група- видно. Да им се повдигне обвинение за отказ да участват в борбата срещу организираната престъпност, пулене, втренчване и гледане в една точка. Лично ще напиша обвинителният акт след като ги разпитат службите.

• Ама те, каза Бобо, са все пак обслужващ персонал.

• Тъй ли?

• Ами да, готвач, камериерка, иконом, шофьор... такива разни, другите не ги знам. Защо да участват в борбата срещу организираната престъпност? Недо умя Бобо.

• Ами прав си, няма как да участват в борбата срещу ОПГ, защото те самите са ОПГ. А са ОПГ защото аз го изрекох. А каквото изрека е истина, защото аз съм Пръв!- натърти Гешефтов- значи направо по килиите и след 2-3 месеца ми напомни да ги осъдим.

• Както кажеш госин Шефе – каза Бобо , вдигна телефона и след 10 минути няколко коли без отличителни знаци извозиха виновните в множество престъпления служители.

• Сега вече може да се захванем сериозно с разгромяването на престъпниците -отдъхна си Гешефтов- дай да видим какво имаш под ръка и викай мисирките.

• За начало , има един в пазарджишко село дето не се отчита в кметството и може да е малък, търсим от него 200 лева седмично, но той и сто не дава. Инат някакъв. Не е лошо да го постреснем –рапортува Бобо

• Няма ли нещо по-така, да хванем наркотици, някой да взима подкупи? Представяш ли си заглавията? Министър хванат от Пръв да взема подкуп или Първият щраква белезниците на нарко БОС- размечта се Гешефтов-ееех, как само ще ме дават навсякъде. А познаваш ли някой шапкар? Изведнъж рязко смени темата той.

• Как шапкар? Много познавам, какъв ти трябва госин Шефе? Генерал, полковник? Имам и Адмирали ако искаш –изброяваше той

• Не бе, такъв дето шие шапки, не такъв дето ги носи!

• А аа, ами ще питам бившата жена, тя вечно ми скроява шапката, така, че може да се каже е шапкар. Съвсем майсторски построи за 6 месеца една кооперацийка със детето. Дадох им малко мая, да втаса по бързо тестото- ръгна в ребрата хихикайки Бобо шефа си.

• Ау изквича Прас , изненадан от ръгването , което не улучи ребрата , а част от мекичките неща под тях. Той разбираше какво огромно значение има фигурата на Първият. Трябваше да е строен, широк в раменете и тесен в гъза. Засега Ебан Гешефтов някак успяваше да поддържа с подплънки за рамене пропорцията, въпреки, че главата му изглеждаше като топлийка, но в профил изобщо гледаше да не застава пред камера, защото ясно си личеше формата на обърната кофа. Силно се тревожеше и за лисата си кратуна, затова и му трябваше шапкар. Подборът на шапка, беше изключително важен. Не беше нещо което да се решиш с лека ръка. Шерифска много щеше да му отива. Нахлупваш я и гледаш страшно. Елементът направо се напикава от страх, а жените.... ех жените. Нежното сърце на първият трепкаше по женските прелести, но не можеше да даде воля на желанията си, защото първо трябваше да пита Лойко Вождесов, дали той самият няма желание да мине първи, и едва ако Лойко нямаше претенции, да обязди кобилата така да се каже. Лойко винаги имаше претенции, така , че на Прас му остана една свидетелка по едно дело от деликатно естество на име Веселка Мотелчева и от не май къде я прибра за постоянно за да не ходи по професионалистки. Оказа се, че тя зачева лесно и скоро му роди две дъщери.

• Не се занасяй ами дай да видим кого ще кошарим– върна се към деловият тон Гешефтов, оставил героично тревогите си за лисата кратуна и висналото шкембе за сметка на общественото благо както постът му изискваше.

• Ами нямаме друг за арестуване- вдигна рамене Бобо

• Как така няма? Нито един министър? Всичките света вода ненапита? Нарко дилър? Дори и средна ръка? Даже и пласьор по улиците? Не ? недоумяваше Гешефтов следейки отрицателните движения на главата на Втория, поне сводник ?

• А май има един дето бие баби в силистренско сети се Бобо, пълен боклук, откога се каним да го приберем, ама пусто и много работа, все не остава време.

• Какви баби бие?

• Ами всякакви, после ги люби, та затова и бабите много не пискат. Но има една – две дето мрънкат, заключи образователното разясняване Бобо.

• Не, не , дай някой министър да оПрасваме.

• Ма не може тъй гусин шефе, втвърди тона Бобо, как така ще опрасваш министър? Ами Капо ди тути капи?

• Абе какви капи, какви такета, какви каскети, барети и други таквиз? А, за каскет не се бях сещал. Това ще е, запляска радостно с ръце като малко дете Ебан.

• Какъв каскет бе шефе?, недоумяваше Бобо

• Ами кариран или по добре сив ще пробвам различни. Нетрадиционно, леко ретро, като чекист от 40 те. Май кожен ще е най- добре.

• Е щом ти се иска давай- поощри го Бобо.

• Хубаво, дай сега да видим министрите, ама първо да избера каскета и тогава ще бием тъпана. Ииииии направо ще взема акъла на мисирките.

• Не може министри – отряза Бобо.

• Искам пък

• Не може – Капо е забранил

• Кой е Капо, кога е играл карти? Какви ги дрънкаш бе? Аз съм Пръв и аз казвам кого ще оПрасваме, инатеше се Ебан

• Така е гусин шефе, ама

с Капо не можем се ебава, че ще ни вдигне във въздуха докато преброиш до 10

• Кой е Капо? –Бобо посочи с пръст нагоре

• Господ?

• Шефе ти чел ли си „Кръстника” от Марио Пузо?

• Не съм

• Филмът поне не си ли гледал? Опули се Бобо

• Кога да го гледам. Имах да пиша 10 000 страници обвинителен акт, преди това трябваше да повтарям милиционерското училище! Това не е шега работа!

• Ами за г-н Вождесов се опитвах да ви намекна

• Ау , защо не каза веднага. Ако той не дава няма как наистина.

• Дай да окошарим чичака от пазарджишкото село, а?

• Добре, добре, викай мисирките и да тръгваме. Тука няма ли кой да направи по едно кафе барем?

• Имаше шефе, ама нали им повдигнахме обвинение в ОПГ.

• На всички ли?

• На всички.

• Е ще спрем някъде по Пътят в „драните главички” да пием, майната му!

11. Еврото се развихря

Петимен Евтаназириев Евротов разглеждаше салфетките с лични данни на тримата клиенти на „Главичките” за деня. Жена му Недолюбена Евротова, която изпълняваше освен чисто женски и секретарско- куриерски функции, освен да придобива дялове, акции и КЕШ, очакваше мисловната машина на съпругът си да превключи на по – ниска предавка, за да може и тя да се докосне до висините в които летеше мисълта на недолюбващият я съпруг. Евротов беше винаги кисел което се дължеше на няколко фактора:

• Винаги трябваше да оправя тъпотиите на някой тъпак.

• Някой тъпак му се опъваше

• Трябваше да натъпче някой тъпак.

• Жена му колкото и да се напъваше, си беше мутра, която не беше много женствена, затова и той обмисляше замяната и с не толкова мутренски настроена, но си даваше сметка, че мутрата си е мутра и винаги може да му бъде от полза макар и недолюбвана.

Любенето на Любена за г-н Петимен беше нещо второстепенно и той се потапяше в работата си до ушите. Момчетата от мокрият бар още налагаха с тръби 1 ¼ цола журналистът с шкембето и очилата, който дрънкаше небивалици за Вождесов и компания. От централата на СТОН –Селяне за Тотално Ограбване на Народа дискретно му бяха намекнали , че лицето има нежелано и неприемливо поведение относно разпространяването на – небивалици за управляващите основани на Фантазии, Лъжи, Ебани Измишльотини и Сплетни съкратено- флеис нюз. Момчетата от мокрият бар в момента му втълпяваха азбучни истини с помощта на тръби (слухови) за да му покажат неправилните мисловни модели които вграждаше в съзнанията на тримата посетители на сайтчето което списваше.

Петимен разгледа одобрително работата им и даде знак да приключват. Момците хванаха внимателно драскачът за петите, които бяха относително чисти и го изхвърлиха в казанът в който само преди час изпълзя доктор Менчев. Журналистът сподели с двете листа праз изпаднали от връзката на Менчев остатъка от нощта, а на сутринта съвестните общински служители го натовариха на камион и изхвърлиха за преработка в заводът за битови отпадъци на столицата , който още не работеше, но някой ден щеше да го направи и щеше да реши един от двата проблема на столицата- боклукът и политическият живот, което общо взето беше едно и също. Операторът на поточната линия за битови отпадъци квалифицира Журналиста като био отпадък и го отдели найлоновите торбички, шишетата от пластмаса и стъкло, тухлите и другите строителни отпадъци, които данъкоплатците разделно събираха на едно място в контейнерите за всичко. Био отпадъците отиваха за храна на прасетата или за преработка в Пирогов. Операторът прецени, че може да изкара някой лев от продажбата на органи и се обади на бригадирът си. Той се свърза с неговия бригадир, и така накрая журналистът попадна в болница за трансплантации, където няколко лица от платежоспособен произход очакваха подходящ донор за неработещите им органи. Държавните служители в болницата се разбързаха и сложиха на командно дишане журналиста за да не атрофират малкото жизнени показатели и някой орган да стане зян. Бързите изследвания дойдоха наистина бързо и се оказа, че макар и доста тлъст, журналиста ще помогне на много хора с органите си. Една санитарка разпозна в мърдащата пихтия съседът си от детството и през фейс бук намери жена му, която дотърча малко преди скалпелът на доктор Органотърговчев да раздели маста от месото. Жената предяви претенции за тялото и за огромно огорчение на платежоспобните чужди граждани прибра каквото беше останало от журналиста в интензивното, където лошо платени лекари намусено се заеха да го закърпят, наместят строшените кокали и влеят няколко банки кръв, макар и да не виждаха особен смисъл в това което правеха, още повече за мизерните заплати които получаваха. Журналиста бра душа няколко дни и взе , че оцеля за изненада на докторите, момчетата от мокрият бар и г-н Евротов. Най много се изненада Вождесов, който беше изразил ясно доверие в Евротов, което не се оправда на 100 %. Лошо платените лекари, които хронично не си доспиваха защото работеха на поне 2 места за да връзват двата края, за разлика от добре платените си колеги, които работеха на по 5-6 места за да дублират и без това раздутите си хонорари, получиха няколко смръщени погледа от СТОН и промърморени благодарности от съпругата, която макар и несигурна относно бъдещите физиологични функции на тялото на журналиста, се надяваше поне да му е изправна главата и поне едната ръка, за да продължи да пише и изхранва семейството, защото към моментът още не беше изкачил пирамидата ма Максуел до 3 то ниво и съответно щеше да и завещае сериозен товар за крехките и плещи. Писането на разни умни вдъхновени и красиви слова, не носеше пари в Клептокрациария. Тук пари се вадеха от хвалебствени кудкудякания, възхвали за Вождесов и магистралите които строеше, от превод на турски сериали и чалга текстове, които макар и не сложни изискваха определено познаване на психологията на населението, което пък убягваше на текстописците трили скамейки по чужбината в търсене на смисълът на живота в образованието. Повечето клептокрациарци, които някак (напук на орисията) успяваха да се образоват навън, там си оставаха. Навън беше там, където думата на Вождесов, който полагаше всички усилия образователната система да не надхвърля определени критерии, като например броенето до 12 без запъване да се зачита за висша математика 2 ра част, не се чуваше. Това означаваше поне 1000 км на запад. Там където максимата ”Мъжко е да обещаеш, човешко е да не изпълниш” все още минаваше за неприемлива и образованите хора са чели повече от една от измислените книги на Карл Май. Евротов избра салфетката с личните данни на най-голямата асансьорна фирма, която изглежда желаеше да му подари активи за около 1 000 000.00 евро и изпрати снимка на салфетката на Кьорфишек Франтеф, един от тримата довереници на Първият. Във фоайето на ресторанта се дочу радостна глъчка и той разбра, че скъпи гости са дошли да го видят и да обменят високо доходни мисли. Първият когото Петимен видя слизайки по стълбите, беше Пръв. По точно първо видя каскетът на Пръв, а по отдолу вече се виждаше и свръх ентелегентната доста прасешка физиономия на Пръв, с вид на човек, който така или иначе се отвращава от Достоевски, както повечето хора разбира се.

• ООООООООО госин Гешефтов, разтопи се Евротов- чест и почитания , заповядай и крепко по съветски разтърси меката длан на Първият. Това беше грешка, защото повечето меки мъже не обичат да ги разтърсват и вълничките от разтърсването да преминават по елегантно заобленото им телосложение като разтърсена при сервиране пача , пък и болката в ръката го накара да изохка.

• А, Юров рече Пръв, показвайки завидни познания по какви ли не чужди езици-американски, общо евопейски и с лек намек за руский. – сложи по едно кафе да пием, че у нас няма кой да свари.

• Тутакси – вдигна ръка Евротов и две сервитьорки с далеч по женствени фигури от тази на Недолюбена се завтекоха. Едната пое каскета на Пръв, другата му изми ръцете и избърса , внимателно се присегна за сакото и ловко без да разбере Пръв, го претърси за СКС- специални компроматни средства. Внимателно заведе пръв до бара и го настани удобно във въртящ стол, за да може да хванат добре всички скрити камери из ресторанта, като своевременно му закрепи микрофон. Включиха се записващите устройства в сектор 1. Когато Пръв си замина да смаже организираната престъпна група в Пазардишкото село и да залови 26 литра нелегален( без бандерол) алкохол, за който в медиите на ШИШИ се завъртя безкраен репортаж и всички мисирки се разтапяха пред страшният Каскет. Евротов изслуша още веднъж записа и се намуси още повече от обичайното. Записът :

• 1 ви глас-ММммммм най накрая. Така ми се пиеше кафе. Трябва да сложим един автомат в Клепторатурата и в Регентската къща и в другата резиденция.

• 2 ри глас Да Ви пратя ли подарък за добре дошъл?

• 1 ,А не ще купя, сега имам неограничен бюджет.

• 2, ама за мен ще е чест –Гласът наистина си го мислеше, защото в автоматите щеше да сложи СКС и така щеше да има още един коз срещу 1

• 1,Е добре, щом настояваш, ама да е хубаво.

• 2. Настоявам пък имам и една много подходяща кафеджийка – Сийка, комсомолка вдъхновена, рецитира, знае Аз съм Българче.

• Ами давай я, ще я турим говорител.

• 2. Тутакси, докато се върнете от Пазарджик ще е назначена.

• 1. Откъде знаеш къде отиваме? Това е секретна операция?

• 2. Ами как откъде, нали аз планирам секретните операции. А този дядка се прави на дръж ми шапката от доста време. Чешит някакъв. Ще се опъва, разпали се гласът, ама край. Лично Първият ще го закопчее по бели гащи.

• 1. Ииии нали? Откога чакам възможност. Бобо вече викна мисирките.

• 2. Аз ги викнах, той на мен се обажда когато му трябва нещо.

• 1. Тъй ли? Аз мислех, че им звъни директно.

• 2. Не става тъй госин Шефе. Има си Йерархия. С големи букви. Той на мене, аз на ......(не се разбира) той на ......( не се разбира) той пък ми връща на мене през ....( не се разбира) и тогава на мисирките.

• 1. Тъй ли? Значи не мога АЗ лично да се обадя на мисирките?

• 2. Можеш госин ШЕФЕ, ама няма да дойдат! Не им плащат да работят бадева.

• 1. Бре, значи ако река да свърша нещо сам не става ?

• 2. Няма как гусин Шефе, отбор сме. Затова се казва съдебна система. Защото е отборна игра. Ако не беше щяхме да я кръстим Еднолична Клепторатура, или Еднолично Дружество с Неограничена Отговорност. Ама сме ООД, по скоро АД , защото всички сме акционери.

• 1. Ама аз имам мажироритарен дял, нали?

• 2. Ами не точно гусин ШЕФЕ

• 1. Как така не? Нали съм Пръв, а първият получава всичко!

• 2. Не е точно така гусин Шефе, щото за да станеш пръв, трябва целият отбор да играе на твоя страна и да няма противник, щото си малко особен за възприемане. И отборът дели по равно без значение кой вкарва гола.

• 1. Ама как така бе? Аз вадя кестените от огъня, а всички събират парсата! Аааааа не може така. Аз какво , да не съм лукова глава някаква? На прост ли ти приличам?

• ( продължителна изпълнена с много значителност пауза) 2. Ами не точно гусин Шефе, ама, как да кажа, не е лошо да си наясно, че ако рече Господ, за два дни ще те смени с друг?

• 1. Ау , ама и туй ли може. Затуй ли казват , че съм инструмент на Господ? Толкова ли е високо Господ? Недостижим?

• 2. Ами не точно, защото има някои индикации, че е възможно да му се отрежат крилцата, но туй между нас. Ни дума, щото ще ни се види тясна Евразия, ако чуе нещо.

• 1. Ни дума, ама казвай вече, че ще се пръсна!

• 2. Шепнешком, има една мома и проточи многозначителна пауза. И не е само една – още една многозначителна пауза, разбираш ли?

• 1. А- хаааа , така значи?

• 2. Така.

• 1.Ами щом е тъй ще взема В На Предвид.

• 2.Ама ни дума ей! Че ще ни пламнат чергите. И ще станем просяци за един ден само. И гусин Шефе, услуга за услуга нали?

• 1. Дадено, какво ти трябва?

• 2. Има тука един чичак, иска да затрие сина си и дава 1 000 000.00

• 1. Лева?

• 2.Юро разбира се, кой го брои лева за нещо?

• 1.Копейкин, залепил се е за него като майка за свидно чедо.

• 2.Е какво ще кажеш?

• 1.50 на 50?

• 2Не може гусин Шефе. 10 на 10 за нас, другите са за Господ и СТОН, ама не са малко и 10. Пак че и толкова дават.

• 1.навит Веднага ще го опраскам. Нещо друго?

• 2. Има и още една лична драма за по 100 000 на калпак!

• 1. Струва ли си?

• 2. Ами нали знаеш капка по капка вир –левче по левче Язовир- завършиха заедно двата гласа

• 1.Какво е?

• 2.Докторче с клиника за пластични операции?

• 1. Аууу дали може да ме отслабне малко? Питай го веднага!

• 2.Още днес гусин Шефе, ама трябва вече да тръгваш, че мисирките ще те чакат.

• 1.Ауу съвсем забравих. Бягам айде

• 2. Айде.

12. Джуконда вече не е това което беше или чудотворното избавление на Бюстабанови

От лапите на ПП ПП –Прозаичният Провинциален Посредствен Поминък.

Святкащите буркани на милиционерските коли на които пишеше Полиция, но си бяха останали милиционери, стовариха онемялата от възхитителното пътуване Джуконда пред палат с размерите на няколко общини Джулюница и раболепна прислуга. Първо имаше разни бабаити с калашници, после бабаити с пищови, накрая бабаити без оръжие, но им личеше бабаитлъкът. Джуконда набързо им взе мярката и ги сложи в графата на селските ергени, за които нямаше нищо по- важно от това да се страхуват от тях. Това Джуконда умееше до съвършенство и още не беше пердашена истински от никой, защото от малка се беше научила като 99% от Клептокрацианките да се снишава докато отмине бурята и да не прекрачва червената линия на мъжкарите с тежка ръка и ниско чело, които по- лесно въвеждаха жените в начина си на мислене посредством някой ритник, отколкото с дума. Беше много по бързо и лесно. Дори от гледна точка на спестени калории, защото всички знаеха колко много калории разходват мисловните напъни, а те им трябваха за фитнеса. По татуировките им Джуконда прецени, че са от една банда и разбра, че ще е по добре да държи чарът си по далеч от тях. Влязоха в фоайе където ги посрещна майор дом, който веднага съобрази всичко и взе кошчето за дърва на баба Гицка от Джукондините ръце и поведе Джуконда към дъното на сградата, където я настани в просторен апартамент с две бани и четири тоалетни. Чаршафите бяха сатенени, паркетът от някаква екзотична дървесина, имаше огромен телевизор и о, лаптоп тънък като вестник в цвят пепел от рози. Джуконда запляска радостно с ръце и се завъртя из стаята. Понеже не беше чела приказката за Пепеляшка, не знаеше, че всичко може да изчезне в 12 часа. Но пък беше гледала Глистопад и апартаментчето веднага и хареса с всичко. От златото по стените до лаптопчето тънко като вестник , с което можеше да се появи навсякъде без да се притеснява от годината му на производство. Реши още утре да си татуира нещо и да го шерне сред 120 си приятели във фейса които беше сигурна , че ще станат 1200 за 1 час. Набра номерът на майка си и тъкмо Мигрена вдигна и получи информация, че щерка и е в домът на Вожда сред невероятен лукс за който след минутка ще и прати снимки, когато влетя Лойко и изтръгна телефонът от ръката и. С един здрав удар го разби в пода и излезе.

Джуконда започна да диша след известно време и се изпоти когато разбра, че момчетата с татуировките пред вратата са като симпатични котенца в сравнение с Бистришкият тигър на чийто грездей се беше нанизала сама. Внимателно се разходи из апартамента и огледът установи, че е в добре охраняван затвор. Детското и любопитство надделя и тя натисна бравата на входната врата. Беше заключена. След известно време през което се опитваше да мисли и да овладее паниката си тя се изкъпа в огромната вана и отново доби настроение, защото не и беше присъщо да си задава сложни въпроси, чиито отговори нямаше как да намери. Остави се на съдбата, за която знаеше, че я е определила за велики дела по думите на Мигрена. Погледа малко телевизия и поради липсата на широк в раменете принц с когото да довърши започнатото с Лойко, погледа малко телевизия и заспа. Сънят на Джуконда беше неспокоен и в него се преплитаха Поршета, разни къщи на брегът на непознато море с палми и дафинови листи, някакви магазини с парцалки сред които вървеше като теле сред марули с ококорени очи, и накрая едно момиченце и викаше „Мамо” после всичко се завъртя и пред очите и се появи Лойко с вдигнат до устните пръст, който и казваше да мълчи, след което прокара пръст по шията си и Джуконда разбра, че ще и отреже главата ако не си държи езика зад зъбите. Събуди се обляна в студена пот и дълго зъзна сама под завивките, докато утрото не зачерви прозорците и тя заспа отново но често се будеше и плачеше с наивни детски сълзи неразбираща защо за да имаш нещо трябва да плащаш с нещо, най често ако нямаш пари с тялото си.

Колецът НаЛожен

Преди много , много години, в една далечна, далечна страна на един полуостров, насред кръстопът се заселила една малка незначителна нация от препитаващи се от кобилешка мляко и обири орди. Били толкова малко, че законните притежатели на земите( доколкото може силата да се нарече закон) не им обърнали особено внимание и пратили няколко полка да изритат навлеците, които очевидно не ги искали и в родните им земи. По това време новините пътували бавно и докато собствениците разберат , че им взели това което всъщност никой не се претрепвал да притежава, на навлеците, които вече се устроили и завързали светски връзки с местните дами им се родили вече деца. Те се закеркенечили и устроили на наказателният отряд доста грубо посрещане, като се има предвид несериозният подход на собствениците и това, че ордата си нямала нищо, и изведнъж имала нещо, с идеята , че има много за губене натирили наобратно , към по- приветливите места за живеене новодошлите. Понеже земите на които се заселили били разни мочурища пълни с комари и стопански неразвити, големите батковци, които живеели зад едни непристъпни високи дувари

Решили да оставят навлеците, за да ги пазят от другите навлеци, които можело(съвсем логично) да се натресат. Възгордели се мъжагите с подбръснатите кратуни и решили да основат държава. Разпределили държавните постове и започнали да събират данъци. Събирали, събирали и така докато успели да вдигнат каменно жилище на вожда. Другите си живеели по землянките със славянките и всичко било цветя и рози докато

Не се изпокарали кой ще е първи, втори, кой ще седи отдясно и кой от ляво на царя, който цар не бил, но и пръв сред равни също не бил. Убили го и си избрали друг, пак се скарали и него убили, после избрали друг и него убили и после се обединили за да отблъснат нашествието на едни навлеци, после си продължили по старому. Защо не можели да се разберат? Ами защото нямало кой знае какво за делене и съответно всички искали да живеят по западен стандарт, ама не просто да ходят на работа и да си гледат семействата, ами искали да бъдат като западните царе, князе и графове. Съвсем не си задавали въпросът как са успели да направят красивите сгради в които живеели, как са привличали търговци от всички краища на света, как са поощрявали раждаемостта и семейното планиране, нито защо са го правили. Искали философският камък като готов продукт да им падне отнякъде и те да изплуват над всички да ги видят колко са велики и да управляват мъдро и почтено, като не забравят да одират кожата на данъкоплатеца до кокал, докато му обещават светли бъднини и старини. Вечно пропускали въпросът за настоящето и винаги гледали далеч напред към светлото бъдеще или дълбоко назад във великата епична древност, където великите им предци с твърд поглед и здрава десница са громели враговете. Така се изнизали няколко века и собствениците на земята решили да си я върнат, като прибрали с лихва даденото. Посърнали потомците на ордата и се занизали черни дни по западен образец- на работа в къщи, пак на работа но не изтраяли и 100 години и се взели в ръце нашите момци и пак си възставили държавата, данъците и убийствата помежду си за кокала, дето все бил в неправилните зъби и те съвсем справедливо го изтръгвали от устатата на бесните кучета които го държали и не го давали. Когато го захапели, не пускали докато и тях не ги утрепели като бесни кучета и всички си отдъхнали когато ги завладели за 500 години и по полуострова, който бил на кръстопът между изтока и запада най- после се установил дълго бленуваният мир. Но само за пет века. Цената на мирът била нищожна. Смяна на вярата, която толкова пъти били сменяли, че не си струвало предизборното говорене, плащане на данъците, този път справедливо, солидарно и безпристрастно. Но как да не мразиш този , който само ти взима и нищо не дава? Развитие на селските райони? – не. Развитие на пътна инфраструктура? Не. Интегриране с европейските ценности-тъкмо обратното. Производство на продукти с висока принадена стойност?- не. Не, не и не. Пустото му и статукво. Никаква промяна. Бутнали някаква си независима църква на раята да се гордее колко е борбена, но цялата борба я провели някакви маргинали. За господарчетата било достатъчно да си плащат данъка, а дали се дупели на килимче на изток или се кръстели от ляво на дясно нямало никакво значение. Сложна международна обстановка( кога ли е била проста) предизвикала сътресение в самата основа на статуквото и разни исторически процеси( не значи , че не може да се случат отново) упадъци на феодалният строй , развитие на оръдията на труда, най- вече на военните такива, ненадейно освободили ордата от лапите на 500 годишна дрямка и като за слагали всички едни накривени калпаци и ръка на хълбока, да ти стане драго да гледаш такива левенти юнаци с накривени калпаци. Веднага се хванали за гушите кой ще управлява, кой ще разпределя благата и кой ще кара влака. Машиниста се сменял често с преврати , с избори , с външна намеса.... но най интересното било изумителното количество кандидати да го правят. Както е записано в дебелите книги( не тези написани от ордата, че там им било слабото място) всяко нещо си има начало, среда и край. Така в началото ордата била малка, в средата се увеличила и на края пак станала малка. Едно нещо обаче не се променяло , нямало среда, а за край и дума не можело да става. Казвало се глупотевина. Глупотевината се ширела надлъж и шир в новото и в старото царство, а малкото книжовници глозгали голи кокали, че месцето го излапквали големите батковци с още по- голямото его и охранените и оядени царедворци, каквито изобилствали покрай всяка власт. Ордата се изрепчила на всичките си съседи и като надянали по един щик, обули цървули на бос крак и тръгнали да завладяват де що изконни орденски земи имало, за да освободят поробените си братя и най- вече да удовлетворят имперските амбиции на разни болни мозъци, за които било от значение да им се чува думата, а не добруването на ордата, чиито гени вече съвсем се смесили със славянските, тракийските, византийските, турските, руските и на всеки който се отбивал по земите ни. Защо се изпокарали с всичките си съседи, че и кръв пролели? Защо и досега не са зараснали раните от братската крамола? Е въпрос който историците обясняват съвсем ясно. Започват с причините за войната ( разглеждат ги хладнокръвно и като нещо съвсем нормално) минават през различните етапи и спорят относно детайли като изтъкват колко големи капацитети са в областта. След това поводът- онова нещо което пропагандата от както свят светува обяснява на майките защо трябва да се лишат от синовете си, жените от мъжете си и всички да се подложат на лишения, защото обидата не може да бъде преглътната и може да се измие само с кръв, макар, че кръвта после трябва да се измие с вода и почистващ препарат, защото когато засъхне не се маха с нищо. Точно така се и случило, кръвта която пролели засъхнала по бойните полета, патриарсите на новата учебна дисциплина – Литература хванали перото и написали разтърсващи стихове, майките оплакали синовете и жените съпрузите си, реките не потекли нагоре и егото на следващите управници на ордата не било по- малко от на тези които довели поредната национална катастрофа. Веднага се намерили нови управници, които обещали да изведат ордата на поне 3 морета, не казали точно как, но веднага щом се задала поредната война, веднага се захванали да мъстят и изпратили ордата отново да вземе това което било тяхно. Как точно се справили, отново историците ни казват, пак хладнокръвно, безпристрастно, базирайки се на факти, които както знаем, не винаги са истина, понеже историята се пише от победителите. Понеже последната война водена от ордата била победоносна- заедно с великата армия на Червената орда разгромили всичко що било фашист и, и се изпречило на пътят, докато отсреща изскочили империалисти и като се оправдали, че нямало повече фашисти се върнали на територията си. Изтрепали и своите фашисти, изтрепали и по умните и образованите измежду тях защото не им трябвали вече. Така или иначе взимали акъл не от умните а от тези които викали най- силно как ще ги оправят. Червената орда доста помогнала с две годишното си присъствие, а населението което понамаляло се нагърбило да им осигурява прехраната и питиетата. Вождът който се завърнал в страната след дълги години изгнание тъкмо да поведе народът към светлото бъдеще и го поканили на среща с вожда на Червената орда, от която се върнал в специално облекло и 45 години лежал като египетски фараон в саркофаг пред изумените погледи на ордата, която един по един се извървяла да му окаже последна почит. 45 години са един миг за историците, които гледат далеч назад във времето и подобни периоди наричат най- нова история. Най- новата история включвала само успехи: просперитет на ордата, която най- накрая намерила сигурни съюзници, строеж на панелки и монолитни паметници пред които четирите им дружини да се прекланят. Великите управници, които създала най- новата история тънели в разкош, докато редовните членове на ордата, чакали по 20 години да се вредят за гарсониера в града, москвич и дай- боже Лада, велики машини създадени с помощта на загнилият империализъм от великата страна където живеела Червената орда- по- голям брат на малката местна орда. Нямало нищо перверзно в това управниците да обещават на ордата светло бъдеще, то всъщност си било дошло за тях самите а лозунгите които издигали по няколко пъти в годината на грандиозни мероприятия наречени манифестации, честичко били иронизирани и даже открито одумвани от разни прогнили елементи които си мислели, че имат чувство за хумор, но имало и една организация, която изобщо нямала такова. Организацията се грижела бащински за цялата орда и записвала спомените на всички членове на ордата на хартия за да ги запази за вечни времена и за да може да си ги чете когато и е скучно. Този литературен жанр станал изключително популярен и за по – интересно авторите се подписвали с псевдоними. Колкото по- продуктивен бил авторът, толкова по високо се издигал в съюза на пишещите и този на писателите, строителите, художниците, професорите, работниците и срочно и свръхсрочно служещите. В един прекрасен ден Червената орда се сринала под тежестта на всички оръжия които произвела, докато се надпреварвала с прогнилият запад кой ще произведе повече бомби, ракети, самолети, подводници и всичко което трябвало да се спретне поредната война. За да не трупат излишното и остаряло на склад Червено ордците спрятали война навсякъде където могат , ту в Куба, ту В Африка, Ту в Афганистан, и накрая се подкарали един друг. След някакви си 20 години, които за историята не представляват и мигване на зоркото историческо око, начело на червената орда се извисил на 150 см от земята Вожд Път, а на малката братска орда Вожд Боц.

Центъра на Философия. Ресторант „Осемте драни агнешки главички“. Седи умислен на бара Ебан Гешефтоф и чака Еврото. По едно време забелязва в дъното на ресторанта дебела мутра, подпряла патерици на стената. До него две износени мадами с професионални прякори – Деса Общата и Жирафа Мимо…

Провикнал се Гешев юнашки:

-         Ало, келнер! Я пусни на онова лице със скъсания менискус песента на Монсерат Кабайе „Барселона“. Занеси му и една бира от „Мишо Бирата“ и ако те пита от кой е, каже му от „Ало, Ваньо“. И му предай, че ще се разделят с кюлчетата.

Келнерът отговорил:

-         Извинете, но те поръчаха преди вас друга песен – „Ти ужасно закъсня“ и казаха да ви уведомя: Докато сте летели за САЩ, те вече са минали през посолството и всичко са съгласували… Затова ви подаряват този диск с филма „Изгори, за да светиш“…

Золотой Корец