Голямото Умиране

Татко беше известен рибар. Поне веднъж годишно ходеше за риба. Когато не ходеше за риба, развиваше какви ли не други страсти. Така три дни брахме билки, защото се беше запознал с човек който ги изкупуваше много изгодно, но след три дни ходене на чист въздух, се разбра, че жълтият кантарион не расте на масиви по 10 декара и чака само някой да го ожъне, а шипките са бодливи и изискват специални брезентови дрехи, липите цъфтели само през май, а разните му коренови билки са трудни за откриване и сякаш нарочно се криеха, за да възпрепятсват татко по пътя към бързото му забогатяване. Татко държеше да забогатее рязко и изведнъж, понеже не го привличаха бавните печалби от стопанството, които с пот на челото бавно но сигурно осигуряваха съществуването ни. Другата причина беше, че искаше да се отдаде на спокоен живот- нещо като пенсиониране. Той и сега не се напрягаше много да работи, виждаше суетата на света съвсем ясно, както и несправедливоста в неговото устройство. Често следях мисловният му процес докато в дългите обедни заседания на творческият колектив с години разискваха възможностите за бързо забогатяване. Творческият колектив се състоеше от две пиянки, които се хващаха да поработят по лозята, кое да прекопаят някое лозе, кое да измажат някоя от новопостроените вили из Траката, които започнаха да никнат тук там след средата на 80-те. Никненето на разни постройки донякъде не ни беше по вкуса на нас, децата, защото ограничаваха личното ни , както го възприемахме пространство. С по едно „Балканче” обикаляхме с часове из пустите лозя и си събирахме каквото намерим- все БИО отгледано. Тогава не знаехме, че е БИО, а му казвахме : занемарена градина. Сега разбирам колко наивни сме били. Стопаните, които с години не се вясваха да си прекопаят имота и да посеят и съберат посятото , явно бяха някакви „Турбо Баровци”, щом можеха да си позволят да си купуват от магазините всичко от което имаха нужда, вместо да запретнат ръкави и да размахат с песен мотики и лопати. Ние не бяхме от Баровците и постоянните обитатели на Траката бяха: баща ми – Каръка или Ван дер Любе, Колю Мошенника – автомонтьор в Автостопанство 3, брат му Неделчо с трите си деца, който така и не ми стана ясно с какво точно се занимаваше, Крум –аксаковският- пенсионер, дядо Вълчо, който нямаше и една тревичка в лозето, Пена и синът и Пламен единият от творческият колектив на татко, Бай Митю със семейството си в което той , синът , му и внукът се казваха Димитър Димитров Димитров ,средният шофьор на такси- беше по друга ръка човек но на масата всички са равни, баба Ангелина- хай лайф дама караща старините си на чист въздух, Панкови – работници в захарният завод единственият смесен брак който съм виждал- Иванка беше малко циганка, но казваше че е от Еленският Балкан, където хората били мургави. Братът на Иванка имаше 6 деца и беше от Девня, но кой ти гледа такива работи. Имаше и още: Янчо- бивш боксьор , настоящ член на творческият колектив с тясна специалност мазач, които не беше точно местен, защото не притежаваше имот, но живееше при Душко, които имаше имот, но нямаше много мозък. Този състав лятото се разширяваше от децата и жените, които идваха за сезона и се събирахме 10 хлапета на една възраст или един акъл, по точно на еднаква липса на такъв. Сестра ми отрано се занимаваше с артистична дейност и организирахме самодейни вечери. Нейната най- добра роля беше когато се зададеше нещо за правене. Така беше способна да пребледнее и прежълтее, че често я оставяхме в къщи, докато ходехме за билки, опъвахме найлони или копаехме оранжерията. Малко преди вечеря настъпваше чудодейно оздравяване и тя позволяваше да и поднесът вечеря в леглото, която с видим апетит хапваше. Това се тълкуваше като признак на подобрение и майка и татко си отдъхваха, че няма да се наложи да се влачат по болниците с нея. Странно е, че никой освен мен не знаеше за тези и превъплъщения на които всички народни и заслужили актриси биха завидели. Явно беше наследила от гена на дядо но в женска форма. Мама често я боляха бъбреци, така че вярваше на дъщеря си безрезервно , знаейки за какво става дума. Наскоро и аз на вече доста зряла възраст се запознах с бъбречните болки и разбирам защо така сляпо и е вярвала. Честите внезапни боледувания на сестра ми, или по скоро честите и сценични изяви пред камерна публика я принудиха да се омъжи на осемнадесетият си рожден ден в напреднала 6 месечна бременност. Едва тогава стана ясно какво е правила, докато се е превивала от болки, докато ние заработвахме насъщният. През зимата , понеже ходехме на училище, въпреки нежеланието на баща ми, и се прибирахме по градските си апартаменти, за които БКП ни обясняваше , че на запад хората нямали собственост като нас, ами били принудени да живеят под наем в разни коптори, а не като нас в просторни светли нови дови домове. Под наем, който бил така изчислен, че след като го платят заедно с тока и водата, едвам им оставали средства да избутатат месец в крайна мизерия. Капиталистите ги принуждавали да работят по 14-18 часа на ден за да свържат двата края. БКП ни даваше и отговори на въпросите, откъде се взимат лъскавите западни коли и разните му дънки, касетофони и тн, с краткото но ясно , че те са за експлоататорите, които могат да си купят всичко, защото експлоатират другите. Ние се чувствахме горна ръка хора, защото можехме да си позволим да си купим 5 годишен касетофон, който малко надъвква касетите, но иначе работи чудесно, докато западняците не могат дори да си помислят за такъв лукс. БКП знаеше как да ни накара да се чувстваме значими. Всички политици знаят как да го правят. При първият учебен звънец, се разделяхме с компанията от Траката, до априлската ваканция, и се връщахме по скучните апартаменти да мръзнем до лятото. В новите квартали на Варна , които започнаха да строят някъде по това време, имаше какви ли не чудеса:панели, парно, вани които можеш да се киснеш все едно си на топлият басейн на Дружба, булеварди, магазини- комунизъм почти. Блоковете се различаваха само по огромните номера изписани по фасадите им и различната степен на разширяване на „технологичните фуги” както наричаха дупките между панелите. Често подпийнали новодомци се натъкваха на главоблъсканиги достойни за списание „Сканди” в опит да открият собствените си апартаменти сред еднаквите панели. В централните части на града беше студено. Там се топлехме кой както намери. Ако изгледате невероятният филм „Топло” ще си представите съвсем нагледно. Ние със сестра ми имахме електрическа печка „Мечта” с два открити реотана, без ключ за степените, която татко най вероятно беше открил сред скраба докато работеше във „вторични суровини” .

Бях се закачулил с едно родопско одеало през глава и съзерцавах двата реотана в размишления, кога искрата която прескаше в едият край ще доведе до поредното прегаряне и понеже неволята учи, вече знаех как да взема клещи и да свържа изгорялата част на ново, след като сложех жичка на гръмналият бушон разбира се. Бушонът затова беше сложен- да гърми. И той често го правеше. За да не се случва в негово отсъствие, татко беше сложил дебели медни жици на всички бушони така, да не се налага час по час да се подменят. Искри се сипеха често от електрическото табло и бушоните не просто гърмяха , ами и се стопяваха понякога. Циментовият под в коридора приемаше без излишни въпроси искри, топящи се бакелитни топки и всичко което носех по обувките си. Беше си изпитание за мъжество да се изправиш пред жужащото табло от което се сипят искри и да сменяш бушони, но алтернативата беше да стоя на студено и понеже аз бях мъжът в къщи, изпитвах мъжеството си, качен на табуретка и „Война и Мир” том 1 и 2 поне веднъж на седмица. Постепенно му хванах цаката и не се налагаше всеки път да посещавам тоалетната в съседство по няколко пъти на ремонт. И без това имах трудно храносмилане, така че имаше и полза от тези ремонти. Жичката която наблюдавах от известно време със свито сърце , представяйки си всички следващи действия от нейната кончина, най накрая предаде богу дух и с едно последно припламване си отиде заедно с гърмежа в коридора, който възвести и началото на ремотните дейности , когато вратата на стаята се отвори и вътре влетя мама ни жива ни умряла. Решеих , че се е стреснала от гърмежа, но скоро разбрах, че съм станал жертва на заблуда.

• Сине- каза мама- умираме с баща ти, продължи тя- влизаме в болницата да знаеш само мамо, минах да ти кажа , и ме напусна след една крепка прегръдка и леко дъхаща на вино целувка. Още не бях се отърсил от първоначалната си изненада да я видя в никое време, когато тя вече не беше сред мен и намерих вратата заключена, което ме наведе на мисълта, че може и да съм сънувал.

Върнах събитията малко назад, проверих печката, изгорелият бушон, всичко си беше на място. Значи имаше някаква мистерия която бях пропуснал в изненадата си. Как така хем умират, хем влизат в болница? Кои са те? Още куп въпроси възникнаха след вторият оглед на събитията. Най вече ми направи впечетление онзи момент на неотложност който я изстреля навън, без повече коментари, но все пак намирайки време да заключи вратата. Въпреки дългото блъскане на мозъчните ми клетки не успях да намеря разумно обяснение на събитието и понеже нямах повече източници на информация от които да развия дедуктивно заключение, индуктивно заспах. Събуди ме разтърсване по рамото и видях мама. В първият момент реших, че наистина е умряла, защото изглеждаше взела дала и доста жълта, но скоро се уверих, че е жива най вече по това , че привиденията които съм виждал, чел или чувал , никога нямаха такъв специфичен аромат. Ароматът ми беше познат от една вечеря със свинско със зеле , която баща ми който ги разбираше тия работи, каза че върви с червено вино. За да онагледи твърдението си и да ми покаже , че свинско се пие с червено вино , а не с бяло, както разбрах, ми наля една водна чаша. След около час свинското, зелето и виното излязоха от мен под формата на коктейл , който кръстих „Зловонин”. От тогава тая резерви към червеното вино, в последствие развих резерви и към другите видове алкохол по подобен начин. Призракът на изтерзаната мама отново изчезна с думите:

• Тръгвам, измъкнах се за малко да ти кажа, че още се държим. Хайде .

Реших , че халюциногените с които индианските шамани обитавали други светове и се свързвали с предците, за които ни обясняваха в часовете по история , някак са попаднали във вечерята ми от яйца с лук. Развих теория за зеленият лук , който е расъл върху халциногенни гъби и от там в моят омлет. Така или иначе с оскъдната информация която притежавах не успях да си дам разумно обяснение на събитията от след обеда и нощта. Сутринта беше тази която разбули мистерията и потвърди , че утрото е по- мъдро от вечерта. Около 10 , след като бях приключил със сутрешният си тоалет, закуската, прането на чорапи и опити да пригладя косата си наляво, по тогавашната мода пред единственото огледало на тоалетката в коридора, вратата зад гърба ми се отвори и категорично не мама а призракът и с миризмата която го съпровождаше се очерта в огледалото в светлата рамка на вратата. Само секунда след призракът в огледалото видях и втори , в който с внимателно вглеждане разпознах баща ми. В дългите нощи които прекарвах сам , бях размишлявал за какви ли не ужаси, призраци, особено след прочита на Дракула и ясното съзнание, че паянтовата ни врата , която татко набързо беше ремонтирал с два пирона и парче дърво, след задоволяване на желанието на сестра ми да се прибере , при положение , че бях заключил от вътре и естествено бях забравил да извадя ключа, няма да спре човек, а камо ли призрак. Вратата на моята крепост , фигуративно технически казано беше отворена и се заключваше само привидно. Знаех , че няма смисъл да се опитвам да браня тази предварително загубена позиция, така , че с леко настръхнала коса внимателно се обърнах , и веднага попаднах в общите им обятия. Беше рядък момент, защото и двамата не си падаха по сантименталностите , единият въобще не си падаше. Това , че от татко не бях получил и един шамар се компенсираше донякъде от това , че жена му често ми налиташе до скоро, когато установих, че вече съм във възможност да дам достоен отпор. Освен шамарите и вербалните атаки които се състояха в подкана да си призная всичко , защото тя и без това знаела , но самопризнанието било смекчаващо вината обстоятелство, рядко получавах някаква ласка, а от скоро и шамари не получавах, което все пак си беше някакъв момент на внимание. Така , че нямах нищо против тази изненадваща семейна прегръдка с тези два родителски призрака, само миризмата им ме притесняваше силно. Не можех да понеса мисълта , че ще продължа живота си съпътстван от тези два миризливи призрака вкопчени в тялото ми , което вече се задушаваше. Постепенно призраците отхлабиха захвата си, затвориха и заключиха вратата и за моя радост се насочиха към банята, където прекараха известно време, докато аз дишах дълбоко в стаята си. След 15 минути , вратата се отвори и влязоха и двамата, вече нормално миришещи призраци. Така бях съгласен да съжителстваме. Изведнъж започнаха да говорят един през друг и полека стигнах да 2 заключения , които предпазливо направих:

• Не бяха призраци, а хора изкарали тежка нощ, което ги оприличава на призраци

• Не аз а те бяха яли гъби.

От обърканият им разказ разбрах следното, което подредих по хронология след като детайлно анализирах събитията, които ми бяха представени в доста разхвърлян вид.: преди около 2 дни татко получил достоверна информация от мозъчният тръст на творческият им колектив , че в Кичевската гора имало страшни печурки , манатарки и сърнели, които пък изкупували сушени в Осеново по 10лв за кг. Янчо и Пламен щели да берът, но ги възпрепятствала липсата на транспорт с който да отнесът добивът. Съставили набързо оперативен план който в детайли изглеждал така: Янчо и Пламен берачи с 30% общ дял в предприятието, баща ми: логистика и мениджмънт защото преди време беше началник на двама циганина и старши на газка със 40% дял , майка ми складов началник и складов работник, отговарящ за преработката и сушенето и съхранението на продукцията с 30 % дял. Съдружниците поляли събитието и замезили с донесените от Янчо и Пламен гъби. На следващият ден въоръжени с остър поглед и чували четирамата атакували кичесвската гора в 7.15ч. около 14.30 приключили работният ден , натоварили добивът а именно 2 чувала манатарки , 3 сърнели, 2 печурка. Чувалите хванали точно баганижника и берачите се понесли към депото за разпределение на суровини а именно стаята на баща ми. Там отпразнували събитието , като полели доволно новото успешно предприятие първо с ракия с мезе гъби на тиган, после с вино с мезе гъби на фурна с масло, накрая татко който беше и бивш главен готвач, както и майка ми се сетил за рецепта пълнени гъби с козе сирене от шедьовъра на Балкантуристкият рецептурник и ги сготвил , като предложил към тях бира, мастика и незнайно защо коняк, който отлежавал от дълги месеци на един рафт и чакал някой по- паметен момент като този за да бъде отворен. Компанията посрещнала радушно всички предложения на кулинарията и сомелиерството и за да няма ощетени наливали на всеки според дела в предприятието40/30/ 15/15 . както е видно от учредителният акт на дружеството, татко имал 40 % и си ги изконсумирал. Янчо и Пламен били свикнали на какви ли не питиета, така че миксирането не им попречило да запазят дух и към 18 ч. Се хванали ръка за ръка и с известни трудности да определят точната поска в която да вървят, все пак били съдружници в предприятие за гъбодобив а не специалисти по спортно ориентиране се оттеглили на заслужен отдих и заспали сладко търкулнати до едно дърво. Един квартален помияр ги събудил с любопитството си и спасил от изамръзване около един през нощта. Къде по звездите, къде по други топографски ориентири се прибрали единият при майка си Пена, а другият при слабоумният Душко. Мама и татко си легнали в леглата, защото така или иначе, били седнали на тях. Около 18.30 татко установил ,че таванът се върти и по идентичен на случаят с курбана даден от Колю Мошенника начин се лишил от съдържанието на стомаха си. С това може би историята е щяла да приключи, ако не го бил направил в леглото. Миксът от ракия, вино , бира, коняк, мастика и гъби, дошъл в повече на майка ми и тя също върнала своите не 30 а 5 % от общо полагащото и се от дяловото разпределение на дивидентите. Първо била жена, и второ явно е имала нещо наум защото не си изпила всичко. Процедурата по почистването на дивидентите сега смесено разпределени по пода и леглата, предизвикала още една дивидентна вълна. Двамата се спогледали и татко , който разбираше от доста неща, но пиенето му беше тясна специалност отсякъл лаконично и завалено:

-От гъбите е. Пали и да отиваме в болницата.

Речено сторено. Оставили за друг ден почистването и се завтекли с москвича към спешното в окръжна болница. Там пристигнали около 19ч. Като преди това, мама се сетила за мен и се качила четири етажа за да ми каже, че умират. Живеехме на една пряка от болницата, така че в 19.01 вече обяснили на някакво мединско лице, поне било с бяла престилка, че страдат от сигурни симптоми на отравяне с гъби. Веднага ги прехвърлили в токсикологията където по думите на татко им се зарадвали и докато се усетят се озовали в помещение с надпис „Изливно” разбрали защо се казва така веднага. Сто и десет килограмова санитарка хванала татко под мишница , като малко пухкаво агънце, каквото си и беше , и му пъхнала гумена тръба в гърлото. Продължила да я пъха докато татко не заприличал на индийски факир гълтащ саби. Усещал тръбата като голяма сабя, направо меч за две ръце, но индийските факири дори и не били се сещали да глътнат маркуч и после докато сто и десет килограма плът те затискат, някой да започне да налива вода през отвора в другият край. Резултатът бил, че татко започнал да се надува като жаба, която се готви да заквака, и той се опитвал да даде ясен знак , че му стига толкова, но не можел, защото имал маркуч в гърлото , който свеждал вербалните му напъни до жабок , с мутиращ глас, а езикът на глухонемите не му се отдававал , защото яката санитарка го притискала опитно и двете ръце за да не шава. Изведнъж огромният чайник от който наливали топла вода свършил , санитарката го пуснала и измъкнала със замах тръбата от устата му. Татко отмъстително я облял със съдържанието на стомаха си, но тя явно била подготвена, защото сега забелязал, че е облечена в гумена престилка и ботуши , които превърнали отмъщението му в жест на добра воля. След като успял да си поеме въздух , решил да и обясни с резки решителни думи да стои далеч от него и отворил уста да започне тирадата, когато санитарката сякаш само това чакала, опитно му завряла тръбата обратно в стомаха и ловко го стиснала под мишница. Другата с чайника и топлата вода като по команда изникнала до нея и процедурата се повторила. Татко вече мислел да класира състоянието си като най- тревожното в кариерата си, и направил бърз опит да анализира опасноста от ходене на курбан и това да ходиш за гъби. Бил към края на анализа който все пак имал място за известни съмнения, когато санитарката измъкнала маркуча и му дала възможност да я облее отново. Резултатът отново бил същият а санитарката , която явно виждала желанието му да и навреди, си отмъстила като вкарала тръбата за трети път, преди още разтрепераният татко оканчателно да декласира курбана. След третата промивка получил 20 секудна почивка, която се оказала достатъчна за да му свалят гащите и същата обръгнала санитарка го стиснала като в менгеме , докато друга му вкарала същата според него тръба в гръб. Сега устата му била свободна да каже всичко което искал да сподели, но липсата на сили го накарала да стисне зъби и мъжки да си поплаче докато трикратната процедура по почистване на червата му започнала да тече. Всичко приключило за около 5 часа според него , според другият свидетел, майка която минала през същите процедури, но нея я държала 70 кг санитарка, но и тя доста опитнатна всичко е траяло 30 минути. Накрая им закачили системи с физиологичен разтвор и ги оставили да поспят, като ги проверявали през 30 мин за симптоми. В 6ч. Сутринта мама използвала смяната на караула и прескочила да ми каже , че още не са се споминали. В 10ч. лекарите преценили , че са ги излекували и от реанимация ги прехвърлили в интензивно отделение, от където по пътят, двамата се хванали за ръка и се прибрали, по скоро призраци , отколкото хора. След още 20 мин объркани разкази, се ментнаха на москвича и отпрашиха към ТРАКАТА, ЗАЩОТО ПРАСЕТО И другият добитък който бяха развъдили, беше зарязан и спешно трябваше да се нахрани. Прибрали се успешно и първото нещо което видели били Пламен и Янчо, които също имали не много здрав вид , но сравнение с татко и мама били младенци до престоели трупове, които ги чакали с чувалите за гъби в ръка пред вратата. Татко и мама се спогледали и сключили негласно споразумение за:

• Да закрият предприятието, което им донесло толкова изпитания веднага

• Вчерашното ядене на гъби да е последното за живота им

Най неочаквано миноритарните собственици пред вратата получили всички акции и станали мажоритарни собственици на 3 те чувала гъби , които били останали след предният паметен ден за умиране, а татко и мама след като нахранили прасето и кокошките , най –накрая почистили стаята и въпреки хладното време , известно време спяли на отворена врата.